Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Послушно издекламирах номерата и той си ги записа — без майтап! — в малко черно тефтерче. За жалост, нямах сили да се пошегувам.
Когато си тръгна, къщата изведнъж ми се стори ужасно пуста. Алсид беше толкова едър и толкова енергичен — и толкова жив, — че присъствието му с лекота запълваше огромни пространства.
Днес ми бе ден за въздишки.
Арлийн срещнала Джейсън в „Мерлот“ и след разговора си е него дойде да ме види към пет и половина. Огледа ме, направи физиономия, с която сякаш ми казваше, че ще запази всичките си коментари за себе си, и ми приготви разтворима супа. Изчаках я да изстине и я изядох бавно и внимателно, след което се почувствах малко по-добре. Арлийн пъхна чинията в миялната машина и ме попита дали имам нужда от нещо друго. Децата й сигурно я чакаха да се прибере, затова отговорих, че всичко е наред. Посещението й ми се отрази добре, а докато я гледах как се старае да мълчи, за да не изтърси нещо необмислено, се почувствах още по-добре.
Колкото до физическото ми състояние — усещах тялото си все по-схванато. Насилих се да стана и да се поразходя, но тъй като синините ми ставаха все по-отчетливи, а къщата — все по-студена, настроението ми се смачка окончателно. Именно в такива моменти усещаш колко ужасно е да живееш сам — когато си болен или тъжен, а си нямаш другарче за утеха.
И ако не внимаваш, много лесно можеш да пропаднеш в дупката на самосъжалението.
За моя изненада, Пам беше първият вампир, който се появи след залез-слънце. Тази вечер носеше черна рокля с шлейф — сигурен признак, че ще бъде на смяна в бар „Вамптазия“. Пам обикновено избягваше черния цвят, падаше си по пастелни тонове.
— Ерик каза, че може да имаш нужда от женска помощ — припряно каза тя и взе да подръпва копринените си ръкави. — Честно казано, нямам представа защо точно аз трябва да съм ти камериерка. Наистина ли имаш нужда от помощ, или Ерик просто ти се подмазва, за да му свършиш услуга? Харесвам те много, но, в крайна сметка, аз съм вампир, а ти — човек.
Милата Пам, каква душичка.
— Просто постой с мен за компания няколко минути — предложих аз от немай-къде. Всъщност не бих отказала помощ да вляза във ваната, а после и да изляза от нея, но знаех, че Пам щеше се обиди, ако я помолех за нещо толкова лично. В крайна сметка, тя бе вампир, а аз — човек…
Пам се настани на креслото срещу дивана.
— Ерик разправя, че можеш да стреляш с пушка — каза тя. — Ще ме научиш ли?
— С най-голямо удоволствие, само да оздравея.
— Наистина ли уби Лорена?
Очевидно уроците по стрелба с пушка бяха по-важни от смъртта на Лорена.
— Да. Обаче тя щеше да ме убие.
— Как го направи?
— Носех кола, с който ме бяха проболи.
Тогава Пам пожела да чуе цялата история и да узнае как съм се чувствала, тъй като аз бях единствената от всичките й познати, оцеляла след пробождане е кол. След това започна да ме разпитва как точно съм убила Лорена и така неусетно се върнахме към „любимата“ ми тема.
— Не ми се говори за това — признах аз.
— Защо? — полюбопитства Пам. — Нали каза, че се е опитвала да те убие?
— Да.
— А ако беше успяла, щеше да измъчва Бил още повече, докато успее да го пречупи, и, в крайна сметка, твоята смърт щеше да се окаже напразна.
Пам разсъждаваше доста логично и аз се постарах да възприема постъпката си като необходима мярка, а не като проява на жестокост.
— Бил и Ерик ще дойдат всеки момент — отбеляза Пам, след като погледна часовника си.
— Защо не ми каза по-рано? — възкликнах аз и с мъка се изправих на крака.
— За да се срешеш и да си измиеш зъбите? — подсмихна се саркастично Пам. — Затова значи Ерик е решил, че ще имаш нужда от помощта ми.
— Мисля, че ще успея да се справя и сама с тоалета си, а ти, ако не възразяваш, можеш да стоплиш малко кръв в микровълновата — включително и за теб, разбира се. Извинявай, проявих се като лоша домакиня.
Пам ме изгледа скептично, но повлече крака към кухнята без възражения. Наострих уши, за да се уверя, че умее да ползва микровълнова печка, и чух успокоителното пиукане на бутоните.
Бавно и търпеливо измих лицето и зъбите си на мивката в банята, сресах косата си и нахлузих розова копринена пижама с халат и пантофи в същия цвят. Жалко, че нямах сили да се облека в нормални дрехи, но просто не бях в състояние да се занимавам с бельо, чорапи и обувки.
Нямаше смисъл да слагам грим върху синините си. Не бих могла да ги прикрия по никакъв начин. Дори се зачудих на себе си защо изобщо ми трябваше да ставам от дивана и да се подлагам на това мъчение. Погледнах се в огледалото и мислено се нахоках, че съм такава идиотка — да се контя специално за тяхното пристигане. На фона на цялото ми страдание (душевно и физическо) поведението ми беше смешно. Съжалих, че се поддадох на вътрешния си порив, но повече съжалявах за това, че Пам стана свидетел на моята слабост.