Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
Никога не бях виждала подобен часовник. Полирана резбована кутия около воден съд. От съда излизаше дълга медна тръба и изливаше вода върху корпуса на разкошен макет на кораб, висящ на вързано за цилиндър въже. С натежаването на кораба от водата цилиндърът се завърташе и движеше единствената стрелка на циферблата. Цялата конструкция бе висока почти колкото мен.
— Какво ще стане в полунощ? — попитах.
— Каквото и да е, със сигурност включва барута, за който той помоли вчера — каза мрачно Матю.
След като показа часовника, Филип започна да отдава почитта си към предишни и сегашни приятели, към стари и нови членове на семейството по начин, който подхождаше на честването на древния бог на времето. Назова поименно всяко същество, което общността бе загубила през последната година, включително и котенцето на Тома, Прунел, загинало трагично при зле завършило приключение. (Това стана след подсказване от Властелина на безпорядъка.) Стрелката продължаваше да се движи към дванайсет.
Точно в полунощ корабът се взриви с оглушителен гръм. Часовникът потрепери и спря, дървената му кутия стана на трески.
— Skata.[56] — Филип погледна тъжно съсипания часовник.
— Мосю Фине, мир на душата му, нямаше да остане доволен от твоите подобрения. — Матю отвя с ръка дима от очите си и се наведе да огледа по-добре пораженията. — Всяка година Филип опитва нещо ново: водни фонтани, биещи камбани, механична сова, която да отброява часовете. Играе си с него, откакто го спечели от крал Франсоа на игра на карти.
— Този взрив трябваше да пръсне малко искри и кълбо дим. Щеше да е забавно за децата — възмути се Филип. — Нещо не е било наред с барута, Matthaios.
Матю се засмя.
— Очевидно, ако се съди по разрушението.
— C'est dommage[57] — каза Тома и поклати съчувствено глава. Беше клекнал до Филип, короната му бе килната, а на лицето му бе изписана загриженост като на възрастен човек.
— Pas de probleme.[58] Догодина ще се справим по-добре — увери го Филип жизнерадостно.
Малко след това оставихме хората от Сен Люсиен да пируват и да играят хазарт. Когато се качихме горе, аз се въртях около камината, докато Матю не загаси свещите и не си легна. Легнах до него, повдигнах нощницата си и го яхнах.
— Какво правиш? — Беше изненадан да се озове по гръб в собственото си легло и жена му да го гледа отгоре.
— Безпорядъкът не е само за мъжете — отвърнах и прокарах нокът по гърдите му. — Четох статия за това в университета, наричаше се «Жените отгоре».
— Тъй като си доста свикнала да поемаш нещата в собствените си ръце, не вярвам да си научила много от нея, mon coeur. — Очите на Матю блеснаха, когато преместих тежестта си, за да го приклещя по-сигурно между бедрата си.
— Ласкател. — Пръстите ми се преместиха от стегнатите му бедра по релефния му корем към мускулите на раменете. Наведох се над него и притиснах ръцете му към леглото, като му открих отлична гледка към тялото си през деколтето на нощницата. Той простена.
— Добре дошъл в преобърнатия свят. — Пуснах го за достатъчно време, за да ми свали нощницата, след това сграбчих ръцете му и се отпуснах върху него, а връхчетата на голите ми гърди докоснаха кожата му.
— Господи, ще ме убиеш.
— Да не си посмял да умреш, вампир такъв — заканих му се. Пуснах го внимателно да влезе в мен и започнах леко да се полюлявам с обещание за още. Той тихо простена. — Харесва ти — отбелязах тихо.
Матю ме приканваше към по-категоричен и бърз ритъм. Но аз продължавах да се движа бавно и стабилно и да се наслаждавам на сливането на телата ни. Хладното присъствие на Матю в мен, сластното потриване, което разгорещяваше кръвта ми. Взирах се дълбоко в очите му, когато стигна връхната точка, и когато видях оголената му уязвимост, незабавно го последвах. Отпуснах се върху него и когато понечих да сляза, ръцете му се обвиха здраво около мен.
— Остани така — прошепна ми.
Останах. И Матю ме събуди на същото място часове по-късно. Отново правихме любов в тихите часове преди изгрев-слънце, той ме прегръщаше силно, докато преминавах през метаморфозите от огън към вода към въздух и после отново към съня.
Петък беше най-краткият ден в годината и на него празнувахме Пол. Селото все още се възстановяваше от сатурналиите, а Коледа предстоеше, но Филип не се отказа.
— Готвачът заколи глиган — каза той. — Как бих могъл да го разочаровам?
Времето се пооправи и Матю отиде до селото, за да помогне в поправката на срутен от последния сняг покрив. Оставих го там да хвърля отгоре чукове на друг дърводелец и да се радва на тежкия физически труд при минусови температури.