Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Косата ви, мадам? — попита Жоан и погледна въпросително съпруга ми.
— Аз ще се погрижа за нея — каза дрезгаво Матю, без да откъсва очи от огъня.
— Чакай — обадих се аз, издърпах фибите с форма на полумесец от косата си и ги сложих в отворената длан на Жоан. Двете с Катрин свалиха воала ми и си тръгнаха. Оставиха ме да стоя близо до леглото, а Матю — седнал до огъня и подпрял краката си на една от раклите за дрехи.
Когато вратата се затвори, той остави чашата си с вино и дойде при мен. Завря пръстите си в косата ми и развали за миг прическата, която бе отнела почти половин час на момичетата. Хвърли наниза от перли настрани. Косата ми се посипа по раменете, а ноздрите на Матю се разшириха, докато вдишваше аромата ми. Безмълвно притисна тялото ми до неговото и се наведе, за да намери устата ми.
Но преди това някои въпроси очакваха отговорите си. Отдръпнах се.
— Матю, сигурен ли си?…
Хладните му пръсти се пъхнаха под яката ми и намериха връзките, които я прикрепяха към корсажа.
Дръпна ги.
Колосаният лен падна от шията ми на пода. Матю разкопча най-горните копчета на ризата, наведе се и ме целуна на оголеното място. Сграбчих дублета му.
— Матю — повторих аз, — да не би…
Той ме накара да млъкна, като пак ме целуна, а през това време вдигна тежката огърлица от раменете ми. Разделихме се за миг, за да може да я свали през главата. После ръцете му изчезнаха под назъбените капаци, под които ръкавите се свързваха с корсажа. Пръстите му се мушнаха в пролуките и потърсиха слабите места в защитата на дрехата.
— Ето ги — промърмори той, хвана връзките и решително ги дръпна. Първият ръкав, а след него и вторият се плъзнаха на пода. Матю изглеждаше напълно спокоен, но това бе сватбената ми рокля, която трудно можех да прежаля.
— Роклята ми — въздъхнах и потръпнах в ръцете му.
— Даяна. — Той отметна глава назад и плъзна ръцете си по талията ми.
— Да? — едва издумах, останала без дъх. Опитах се да стигна ръкавите с върха на обувката си и да ги бутна някъде, където няма да пострадат.
— Свещеникът благослови брака ни. Цялото село ни пожела щастие. Имаше пиршество и танци. Мислех си, че можем да завършим вечерта, като правим любов. А ти се интересуваш повече от тоалета си. — Беше намерил още едни връзки, които прикрепяха полата ми към острия връх на предницата на корсажа на около десетина сантиметра под пъпа ми. Леко мушна пръсти между този остър връх и лонната ми кост.
— Не искам първият ни път заедно да е заради баща ти. — Въпреки протестите ми бедрата ми се извиха към него в безмълвна покана, докато той продължаваше да движи пръстите си леко като ангелски крила и да ме подлудява. Издаде тих звук на удоволствие, когато намери скритата там панделка.
Дръпна. После още веднъж.
Сръчните му пръсти изтегляха връзките от дупките им. Те бяха кръстосани дванайсет пъти и тялото ми реагираше на всяко негово докосване.
— Най-накрая — каза той доволен. След това простена. — Боже! Има още.
— О, дори не си близо до края. Увита съм като коледна пуйка — отвърнах, докато той отделяше корсажа от полата ми и откриваше корсета. — Или по-точно като пуйка по време на пости.
Но Матю не ми обърна никакво внимание. Съсредоточи се върху мястото, където полупрозрачната ми риза изчезваше под твърдия корсет. Притисна устни в подутината. Наведе с обожание глава и пое дрезгаво дъх.
Аз направих същото. Беше изненадващо еротично, фината преграда между нас някак си увеличи ефекта от докосването на устните му. Не знаех какво го накара да прекъсне стремителното си усилие да ме съблече. Притиснах главата му към себе си и зачаках следващия му ход.
Накрая той хвана ръцете ми и ги обви около резбованата колона на балдахина.
— Дръж се — каза той.
Започна да дърпа и развързва. Преди да свърши, плъзна ръце под корсета. Те обходиха гръдния ми кош и намериха гърдите ми. Простенах тихо, когато ризата ми застана между топлата настръхнала кожа на зърната ми и неговите хладни пръсти. Той ме придърпа назад към себе си.
— Да ти приличам на мъж, който би искал да задоволи някого друг, освен теб? — промърмори в ухото ми. Не отговорих, а ръката му се стрелна към корема ми и ме притисна още по-близо към него. Другата остана върху гърдите ми.
— Не. — Главата ми се изви назад към рамото му и откри шията ми.
— Тогава никакви приказки повече за баща ми. Утре ще ти купя двайсет такива рокли, затова спри да се тревожиш за ръкавите. — Матю бързо издърпваше ризата и ръбът ѝ вече бе около ханша ми. Пуснах колоната на леглото, сграбчих ръката му и я сложих между бедрата си.