Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
Засмях се и станах.
— Мисля, че ти трябва малко усамотение, за да съчиниш отговор.
— Сир. — Ален пристъпи през прага със сериозно лице. — Пристигнаха пратеници. Единият е от Шотландия. Вторият е от Англия. Има и трети от Лион.
Филип въздъхна и изруга под нос.
— Да бяха изчакали след християнските празници.
В устата ми се появи горчив вкус.
— Новините няма да са добри — каза Филип, като улови изражението ми. — Какво казва пратеникът от Лион?
— Шампие е взел мерки, преди да тръгне, и е съобщил на други хора, че са го повикали тук. И като не се върнал у дома, приятелите му започнали да задават въпроси. Група магьосници се приготвят да тръгнат от града да го търсят и смятат да дойдат насам — обясни Ален.
— Кога? — прошепнах. Беше прекалено скоро.
— Снегът ще ги забави и ще им е трудно да пътуват по празниците. След няколко дни, може би седмица.
— А другите пратеници? — попита Филип.
— Те са в селото, търсят милорд.
— Без съмнение, за да му кажат да се върне в Англия — обадих се аз.
— Ако е така, най-добре ще е да тръгне в първия ден на Коледа. По пътищата ще има малко хора и луната ще е скрита. Това са прекрасни условия за пътуване за кръвопиец, но не и за топлокръвен — каза делово Филип. — Има подготвени коне и квартири за вас чак до Кале. Лодката ще ви чака, за да ви прекара до Дувър. Пратих съобщение на Галоуглас и Рали да се приготвят за завръщането ви.
— Значи си очаквал това развитие — казах, разтърсена от перспективата да си тръгна. — Но аз не съм готова. Хората все още забелязват, че съм различна.
— Вписваш се по-добре, отколкото си мислиш. Ето например, цяла сутрин говориш с мен на прекрасен френски и прекрасен латински. — Зяпнах от учудване. Филип се засмя. — Така е. Два пъти преминах на друг език, а ти дори не забеляза. — Лицето му стана сериозно. — Да отида ли да кажа на Матю за приготовленията, които съм направил?
— Не — отвърнах и го хванах за ръката. — Аз ще го направя.
Матю седеше на върха на покрива. В двете му ръце имаше по едно писмо, а лицето му бе смръщено. Когато ме забеляза, се плъзна по наклона и се приземи с грациозността на котка. Щастието и лековатото му бъбрене от тази сутрин вече бяха само спомен. Свали си дублета от ръждясалата скоба за факла. Облече го и дърводелецът изчезна, на негово място отново се появи принцът.
— Агнес Сампсън се е признала за виновна по петдесет и три обвинения във вещерство. — Матю изруга. — Шотландските власти тепърва ще разберат, че трупането на обвинения прави всяко едно от тях да изглежда по-неубедително. Дяволът бил казал на Сампсън, че крал Джеймс е най-големият му враг. Елизабет сигурно е доволна, че не тя е на първо място.
— Вещиците не вярват в дявола — подчертах. От всички странни неща, които хората разправяха за вещиците, това бе най-невероятното.
— Повечето същества биха повярвали във всичко, което обещава да сложи край на непосредственото им нещастие, ако са гладували, изпитвали жажда или са били измъчвани със седмици. — Матю прокара пръсти през косата си. — Колкото и да са ненадеждни, признанията на Агнес Сампсън дават доказателства, че вещиците се бъркат в политиката, точно както твърди крал Джеймс.
— И така нарушават споразумението — добавих аз. Разбрах защо Агнес бе така яростно преследвана от шотландския крал.
— Да. Галоуглас иска да знае какво да прави.
— Ти какво направи, когато беше тук… преди?
— Оставих да убият Агнес Сампсън, без да се съпротивлявам — подходящо гражданско наказание за престъпление, което е извън обсега на закрилата на Паството. — Очите му срещнаха моите. Вещицата и историкът у мен бяха в конфликт пред невъзможния избор.
— Тогава отново ще трябва да си премълчиш — изрекох аз. Историкът спечели битката.
— Но моето мълчание ще означава нейната смърт.
— А ако се съпротивляваш, ще промениш миналото, вероятно с невъобразими последствия за настоящето. И аз като теб не искам вещицата да умре, Матю. Но ако започнем да променяме нещата, къде ще спрем? — Поклатих глава.
— Значи отново просто да наблюдавам трагичните събития в Шотландия. Ала този път всичко ми изглежда толкова по-различно — каза той с неохота. — Уилям Сесил ми нарежда да се върна у дома, за да събера информация за кралицата какво се случва в Шотландия. Трябва да се подчиня, Даяна. Нямам избор.
— Щеше да се наложи да се върнем в Англия и без заповедта на Сесил. Приятелите на Шампие са забелязали, че е изчезнал. Най-добре да тръгнем веднага. Филип вече е организирал заминаването ни просто за всеки случай.