Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Никакви приказки повече — съгласих се, когато пръстите му проникнаха в плътта ми.
Матю ме накара да млъкна с нова целувка. Бавните движения на ръцете му обаче надигаха стонове към гърлото му, а напрежението в тялото ми нарастваше.
— Прекалено много дрехи — избъбрих задъхано. Той не се съгласи с думи, но беше ясно, че мисли като мен, от бързината, с която смъкна корсета. Връзките вече бяха достатъчно разхлабени и можах да го сваля през краката си и да изляза от него. Разкопчах панталоните му, докато той правеше същото с дублета си. Двете дрехи бяха свързани на кръста му с почти толкова връзки, колкото имаше и по моя корсаж и полата ми.
Когато и двамата останахме само по чорапи, аз свалих ризата си, а Матю — своята. Спряхме, защото внезапно се почувствахме неудобно.
— Ще ми позволиш ли да те любя, Даяна? — попита Матю и отми тревогата ми с един-единствен прост кавалерски въпрос.
— Да — прошепнах. Той коленичи и развърза панделките, които придържаха чорапите ми. Те бяха сини, според Катрин това бил цветът на верността. Започна да ги смъква надолу, а устните следваха траекторията с целувки по коленете и глезените. Свали собствените си чорапи толкова бързо, че не успях да видя цвета на жартиерите им.
Повдигна ме леко, така че пръстите ми почти се отделиха от пода, за да може да се намести между краката ми.
— Може и да не стигнем до леглото — казах и го хванах за раменете. Исках го вътре в мен, веднага.
Но все пак успяхме да стигнем до мекото легло с балдахин, като по пътя се освободихме от бельото си. Там тялото ми го прие в пълнолунието между бедрата ми, а ръцете ми го обгърнаха и го придърпаха към мен. Затаих дъх, когато двете ни тела се сляха в едно — топло и студено, светлина и мрак, женско и мъжко начало, вещица и вампир, единство на противоположности.
Когато Матю започна да се движи в мен, изражението му се смени от почтително на учудено, а след това стана съсредоточено, когато изви тяло и аз реагирах с вик на удоволствие. Пъхна ръка под ханша ми и ме повдигна към себе си, а моите ръце стискаха раменете му.
Влязохме в уникален любовен ритъм, задоволявахме се един друг с меки докосвания на устните и ръцете, докато се движехме заедно, а накрая ни остана да си подарим сърцата и душите си. Взрени в очите си, разменихме последните си клетви на плътта и духа, след което паднахме отмалели и треперещи като новородени на постелята.
— Позволи ми да те обичам вечно — промърмори Матю, докато целуваше мокрото ми чело, както си лежахме преплетени.
— Ще ти позволя — обещах му и се притиснах по-силно към него.
13.
— Харесва ми да съм омъжена — измънках сънливо. След като оцеляхме от целодневния пир и получаването на подаръци миналата седмица — повечето от които мучаха или кудкудякаха — не правехме нищо друго, освен да се любим, разговаряме, спим и четем. От време на време готвачът пращаше поднос с храна и вино, за да се подкрепим. Иначе ни бяха оставили на мира. Дори Филип не нарушаваше усамотението ни.
— Изглежда ти се отразява добре — каза Матю и потърка върха на студения си нос в ухото ми. Аз лежах по корем и с опънати крака в склада за оръжие над ковачницата. Матю бе върху мен, за да ме пази от течението, идващо от пролуките в дървената врата. Не бях сигурна колко от тялото ми щеше да се види, ако някой влезеше, но задните части на Матю и голите му крака със сигурност бяха на показ. Той се отри подканващо в мен.
— Кажи ми, че не искаш да го правим пак. — Засмях се доволно, когато той повтори движението. Почудих се дали тази сексуална издръжливост беше характерна за вампирите изобщо, или само за Матю.
— Да не би да критикуваш изобретателността ми? — Той ме преобърна и се настани между бедрата ми. — Наистина си мислех за нещо такова. — Прилепи устни в моите и внимателно проникна в мен.
— Дойдохме тук да се упражняваме в стрелба — казах аз след известно време. — Ти това ли наричаш улучване на целта?
Матю избухна в смях.
— На окситански, който се говори в Оверн, има стотици евфемизми за правене на любов, но не вярвам да знаят този. Ще питам готвача дали не му е познат.
— Няма да го направиш.
— На свенлива ли ми се правиш, д-р Бишъп? — попита той с престорена изненада и махна една сламка, заплетена в косата ми. — Не се тревожи. Никой не си прави илюзии как си прекарваме времето.