Господарката на Рим

– Как се казваш? – попитах го аз.

Той се усмихна и ме извади от басейна. Попи ме с хавлия, нахлузи ми роба и ме изнесе навън. Аз поклатих глава.

– Не, не искам да ходя там – не на терасата! Знаеш ли къде е императорът?

Робът издаде успокоителни звуци и направи жест към празната тераса. Имаше само един лектус, само една чиния и само един бокал на масата. Под мраморния ръб мъглата се издигаше от сребърната река – Юпитер идва при Даная! Красота!

Закрих лицето си с длани.

Усетих как големият роб ме сложи на лектуса. Той събра мократа ми коса с ръце и аз усетих зъбците на гребенчето, с което захвана влажните кичури.

Поклащах се напред-назад под топлото майско слънце, с очи затворени и закрити с дланите ми.

– Здравей, скъпа.

Вдигнах поглед толкова рязко, че за малко да се строполя от лектуса. Но не беше Домициан. Беше дребен тантурест мъж на около трийсет, с овално лице с бретон от неподвижни къдрици над челото.

– Аз съм Несий – каза той сияещ, – астрологът на императора. Ти трябва да си новата любовница? Много ми е приятно да се запознаем. И не, императорът го няма. Отиде по някаква държавна работа, мисля. Би трябвало да не се прибере цял ден.

Кимнах в мълчалив поздрав. Не можех да изрека и дума, но Несий сякаш не забеляза и се разположи лежерно върху един стол с изваяни орнаменти точно срещу мен, опъвайки дебеличките си, обути в сандали крака.

– Атина, нали? Знаех си, че беше някаква богиня. Вече си се запознала с Ганимед, както виждам. Той ти среса косата. Подходящо име, нали?

Погледнах нагоре към роба, който се усмихваше над рамото ми. Ганимед – "хубав младеж" – да, подхождаше му. Той имаше тъмносини очи и коса с цвета на пшеница, и тяло като на златен Аполон. Ръцете му бяха много нежни.

– Благодаря – казах аз с дрезгав глас.

– Той е ням по рождение – каза Несий. – Така се е случило, въпреки че едва ли има някакво значение, щом на всички други роби в тази вила са им отрязани езиците.

Погледнах към дребния астролог.

– Вие не сте ням.

– Да, ама аз не съм роб. Но разликата не е голяма – никой не се нуждае от астролог в наше време, така че аз изцяло завися от императорската си пенсия. Ще ядеш ли тези кифлички?

Побутнах храната към него.

– Защо… защо никой не иска астролог?

– Защото е в разрез със закона, разбира се. Императорът официално прогони астролозите в изгнание. Но въпреки това сметна, че услугите ми са му от полза – съвсем естествено. Аз съм най-добрият, така че му се стори уместно да ме държи подръка. Добра професия, както се очертава: храната е вкусна, виното изобилно, а заплащането редовно. – Той намаза с мед една кифличка. – А сега твоята история… Гложди ме любопитство.

– Аз съм певица. Той ме видя, хареса ме и ме доведе тук. Това е всичко.

– Трябва да се научиш да добавяш малко тръпка в историите си, скъпа моя. Не се страхувай да се хвалиш. Аз самият съм непоправим самохвалко. Трябва да има нещо особено в теб или той изобщо не би те избрал от първото виждане. Каква е тайната ти?