Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
– Тайната ми ли? – Прокарах ръка по шията си. – Не му напомням за Юлия.
– А – светлите очи на Несий проблеснаха от съчувствие заради натъртванията ми. – Странно момиче бе Юлия. Толкова крехко същество, но издържа осем години на неговите… – Той се прокашля. – Така де. Не беше чак толкова крехка, колкото изглеждаше. Направо ме изуми, когато се спомина. Можех да се закълна, че не ѝ беше време да си отиде. Бях разчел хороскопа ѝ, искам да кажа. Е, тя взе съдбата си в свои ръце… Точно така направи. Някои хора го умеят.
Той въздъхна и отхапа от една праскова.
– Разчел си хороскопа ѝ?
– Да. И ръката ѝ също. Да ти кажа право, предпочитам дланите пред звездите. По-малко математика.
– Можеш ли да разчетеш и моята? Искам да знам колко скоро ще му омръзна.
Погледът му потрепна от хладния ми глас. Протегна пълната си малка ръка, а аз му подадох своята.
– Ще прескоча мистичните напеви и размахването на ръце, които обикновено правя в такива случаи… – Очите на Несий се плъзнаха по дланта ми делово, сякаш бе държавен служител, четящ документ. – Първо, миналото… горещо място, горещо и сухо. Звезда с шест лъча – а, от народа на Давид! Значи мястото трябва да е Иудея. Град, пълен със смърт, тела, скупчени по три-четири едно върху друго – да, историята на Иудея има своите страшни моменти. Да прескочим тази част. След това, нови градове и нови хора; ново име. Музика; това е постоянно. Пресича дланта ти като златна нишка. Няколко стари вражди. И стара любов също, о, богове! Войн, както разбирам – дълбока следа е оставил върху тази твоя малка ръчичка. Аплодисментите го следват навсякъде като облак, това говори ли ти нещо?
– Прескочи го – казах аз грубо.
– Следва, дете… О, спокойно, не се плаши, няма да те издам. Още деца, но това вече е в бъдещето. Да, цяла тълпа деца.
– Чии деца?
Не и на Домициан! Не и негови! О, Господи, само не негови! Сетих се за египетската каша с връхчета от акация, която може да предотврати зачеване; тинктурите от джоджен и седефче, които могат да прекъснат бременността, ако кашата не подейства. Трикове на проститутките, които бях научила през времето, прекарано на крайморската улица, а сега бих ги използвала с удоволствие. Никое мое дете нямаше да бъде от Домициан!
– Не се знае чии деца. Това е длан, а не родословно дърво. Има и златен венец в основата на пръста. И двамата знаем кой е това. Линиите се пресичат – предстоят ти изпитания!
– Колко дълго? – прошепнах.
– Не знам. Известно време, мисля. Период на трудности с неясен изход. Нещо повече… – Той сгъна пръстите ми върху дланта и бутна ръката ми към мен. – Тежко минало, скъпа моя, и тежко бъдеще. Съжалявам.
– Известно време? – повторих аз.
Колко дълго е това известно време? Колко дълго?
Ганимед ме помилва по главата.
– В такива случаи мразя да гледам в бъдещето! – Несий бутна чинията обратно към мен. – Ето. Ето, вземи си кифла.
Глава деветнайсета
Ганимед ме накара да отидем на пазар. Посетих по-модния от пазарите на Тиволи и дори със забулено лице всички ме разпознаваха.
– Малко парфюм?
– Руж от Индия?
– Коприна, която ще направи кожата ви сияйна!
Вървях тромаво из форума и посочвах всичко, което исках. Избирах неща, които щяха да запазят стойността си – златни статуетки и украшения от слонова кост, неща, които бяха достатъчно малки, че да мога да ги взема със себе си в случай на бягство. Ганимед вървеше по петите ми като послушно кученце и носеше нарастващата купчина покупки. Жени плебейки шепнеха, прикривайки уста с длан, когато ме видеха; патрицианки повдигаха оскубаните си вежди; двама легионери се смушкаха с лакти. Всички се отдръпваха, за да ми направят път.
Бижута. Влязох в първия магазин, посочих един поднос с пръстени и пред слисаните очи на собственика започнах да ги слагам по насинените си ръце. По два-три на всеки пръст – злато, сребро, перли.
– Гривни?
– Да! – Грабнах с шепи от изящните гривни и ги нанизах на ръката си, докато не заприличах на престъпник в окови, а след това закопчах три или четири огърлици около врата си. – Икономите на императора ще се погрижат за сметката – казах аз и излязох с щедрия откуп.
Откуп, който можеше да ми осигури бъдещето, когато омръзнех на императора!
Моля те, Господи, нека да е скоро!
Пресякох улицата до най-близката скамейка, студен мраморен блок до Храма на Юпитер. Една количка трябваше да спре рязко, за да не ме блъсне, но никой не изруга, нито ми показа юмрук. Аз бях наложницата на императора. Кой би ме докоснал? Преторианецът с униформа в червено и златно, който вървеше зад гърба ми, не беше там, за да ме защитава, а за да ме пази да не избягам.