Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Много се изкушавах да отида в Държавния департамент и да докладвам за инцидента. Никой няма право да нарича американския посланик лъжец в собствения му кабинет. Както вече казах, Юнг, участвам отдавна в тази игра. Научил съм се да се замислям защо някой казва или върши нещо. Разбрах, че ако се обърна към Държавния департамент, те ще пуснат официално оплакване, дори могат да ме отзоват за консултации. С други думи, искаха нещата да се размиришат. След това си зададох въпроса какво ще постигнат по този начин. Отговорът е много прост. Опитват се да отклонят вниманието ни.
— От какво, господине?
— От онова, което наистина се е случило в имението.
— А какво се е случило?
— Помисли, Юнг — отвърна Макгрори. — Бертран — Лоримър — е имал почти шестнайсет милиона долара в тукашни банки. Ти знаеше ли?
Юнг не отговори директно.
— Шестнайсет милиона долара ли?
Макгрори кимна.
— Това са много пари.
— Наистина са много — съгласи се посланикът. — А ООН — служителите им може и да са значително по-добре платени от нас — не плащат чак толкова много — дори да е живял изцяло с парите, които им предоставят за представителни разходи, което е обичайна практика — няма начин да е спестил цели шестнайсет милиона за черни дни. Затова се запитах откъде се е сдобил с толкова пари.
Погледна в очакване Юнг, който му се стори замислен, след това сви рамене.
— Ти си се занимавал с пране на пари — продължи нетърпеливо Макгрори. — Откъде идват повечето мръсни пари?
— Обикновено от измами и наркотици — отвърна Юнг.
— Точно така — възкликна доволно Макгрори. — Лоримър е бил наркодилър.
— Наистина ли, господине?
— Помисли. Всичко се връзва. Той има втора самоличност на търговец на антики и за него не е проблем да прекарва наркотици. Кой ще тръгне да проверява какво има в някаква стара ваза — говорим за много стара и много ценна ваза. В една ваза може да се натъпче много хероин. А Лоримър откъде е извадил новата самоличност и разрешителното да живее в Уругвай? Опитват се да се измъкнат и да прикрият изненадата си, че той е продавал наркотици под носа им. Сигурно е подкупил десетки чиновници. И това ще излезе наяве.
— Много интересна теория, господин посланик — кимна Юнг.
— Реших, че ще ти допадне, Юнг. В имението е трябвало да стане сделка, крупна сделка — все пак говорим за шестнайсет милиона долара — и нещо се е объркало. Ти знаеш много по-добре от мен, че убийствата са начин на живот в тези среди. Наркодилърите ги убиват всеки ден.
— Точно така е, господине.
„Той наистина ли вярва на тези простотии?“
— Няма да им позволя да им се размине. Няма да ги оставя да си мислят, че са ни подвели в погрешна посока. Няма да подам никакво официално оплакване в Държавния департамент.
— Разбирам, господине.
— Ще изчакам, ще ги оставя да се чудят какво да правят и те сами ще разберат, че нямам намерение да им играя по свирката. — Замълча за миг, преди да продължи: — Въпреки това си мисля, че подходящите хора в Държавния департамент трябва да научат за станалото. Точно това имах предвид, когато ти казах, че и двамата с теб — дори държавният секретар — сме в много деликатно положение. Ако не беше заради посланик Лоримър, щях да надигна глас, но единствено заради състоянието на посланика…
— Разбирам, господине.
— Никой от нас не иска да петни паметта на сина му или пък да му докара инфаркт.
— Разбира се, че не, господине.
— От друга страна, ми се струва, че секретарят трябва да разбере, нали така? Дори информацията да му бъде предадена от една „пионка“.
— Сега вече ви разбрах, господине.
— Сигурен съм, че си ме разбрал — отвърна Макгрори.
Изправи се, пресегна се през бюрото и подаде ръка на Юнг.
След това отново седна.
— Сега, да се заемем с въпроса, заради който си тук. Има ли нещо, което мога да направя, нещо, което да възложа на хората от персонала си, за да улесня връщането на тленните останки на господин Лоримър в Щатите?
— Все ще изникне нещо, господине.
— Тогава ще съобщя на всички да ти оказват съдействие, а ако прецениш, че някой трябва да бъде поставен на мястото му, само ми звънни.
— Много ви благодаря, господине.
— Ще помоля господин Хауъл и господин Монахан да съдействат господин Артигас да бъде прикрепен към вас и да изпълнява всичките ви нареждания.
— Господин Артигас ли?
— Той ще ви разкаже всички подробности около случилото се в имението „Шангри-Ла“ — обясни Макгрори. — Ходил е на мястото. Главен инспектор Хосе Ордьонес от Вътрешен отдел на уругвайската Национална полиция го е откарал с хеликоптер веднага след убийствата.