Ловците

— Защо? — учуди се Кастило.

— В болница „Телки“ е със счупен глезен.

— Какво е станало?

— Паднал по стълбите на апартамента.

— Откъде знаеш, че си е счупил глезена?

— Той ми се обади и ми съобщи.

— Обадил ти се и ти е съобщил — повтори Кастило тихо, след това надигна глас, за да се чува ясно, и попита: — Дик, къде е Торине?

— У вас. Заедно с Фернандо.

— Свържи се с него по другия телефон и го засили да докара „Гълфстрийма“ в Будапеща. Веднага.

— Има една много основателна причина да не мога да го засиля. „Гълфстрийма“ още не е твой.

— Просто се обади на Джейк и го попитай дали самолетът може да мине Атлантическия. Ще чакам.

Кастило усети погледа на Гьорнер.

— Мислиш, че нещо се е случило с Ерик ли? — попита Гьорнер.

— Струва ми се крайно необичайно Ерик да ти звъни, за да ти съобщи, че е паднал. По-вероятно е да ти е звъннал да не би случайно да научиш какво наистина му се е случило и защо е в болница.

Гьорнер изви вежди, но не отговори.

По микрофона прозвуча гласът на Милър:

— Свързвам ви с полковник Торине, подполковник Кастило — обяви саркастично Милър.

— Какво става, Чарли? — прозвуча гласът на Торине.

— Ако Дик даде на продавача на „Гълфстрийма“ чек в мига, в който банка „Ригс“ отвори, можеш ли да дойдеш в Будапеща?

— И да се оправяме с документите по-късно ли?

— Да.

— Ако приеме чека, ще ми отнеме поне час и половина да се вдигна от Балтимор. Не мога да мина цялото разстояние на един етап. Ще се наложи да презаредя някъде, например в „Рейн на Майн“…

— Вече се казва международно летище „Франкфурт“. Още ли не знаеш? Вече не е „Рейн на Майн“.

— Подобни промени не те ли карат да се чувстваш остарял? — отвърна Торине. — Смятай девет часа полет и час за презареждане. Значи общо дванайсет часа, след като Дик връчи чека, стига онзи да се съгласи. Ако не иска, какво ще правим?

— Давате му чека, без да му съобщавате, че ще направите един последен изпитателен полет.

— Има още един проблем. Налага се да взема Фернандо на дясната седалка. Няма да му стане никак приятно.

— Не ти трябва човек отдясно.

Торине се поколеба, преди да отговори.

— Не си спомням някъде да са заничали дали самолетът, който каца, има втори пилот. Защо не искаш Фернандо?

— Искам Фернандо да се прибере в Тексас и да си гледа семейството.

— Добре, Чарли, както кажеш.

По високоговорителя прозвуча гласът на Фернандо.

— Ще откарам противния ти самолет до Будапеща и тогава ще се прибера, гринго.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм.

— Много ти благодаря — усмихна се Чарли. — И на двамата. Ще ви запазя стаи в „Гелерт“.

— Ще се видим в малките часове утре призори — отвърна Торине и затвори.

— Нещо друго, Чарли, за да съм сигурен, че ще закусвам на спокойствие? — попита Милър.

— Какво стана с авиониката за „Рейнджъра“!