Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Пътува за Буенос Айрес.
— Добре. Супер. Ще се чуем, Дик.
— Да кажа ли на посланика къде заминаваш?
— Кажи му. Той така и така ще разбере.
— Как така?
— Ще използвам неговото въздушно такси до Будапеща — обясни Кастило. — Няма как да не разбере.
— Нещо не ми е съвсем ясно, но какво да се прави. Сигурно нямам нужното ниво за достъп до секретна информация. Пази си гърба, приятелю.
Кастило затвори и се върна при чантата с лаптопа, извади визитка и набра някакъв номер.
— Сега пък какво? — попита Ото Гьорнер.
— Обаждам се на въздушно такси да ме закара до Будапеща.
— Ще успееш ли да го уредиш? „Тагес Цайтунг“ ли ще плаща?
— Ще успея да уредя. Самолетите са собственост на ЦРУ и посланик Монтвейл ми каза, че мога да ги ползвам с предимство. И няма „Тагес Цайтунг“ да плаща, а доброто старо разузнаване.
— Тогава съобщи, че искаш две места — нареди Ото.
Кастило го погледна любопитно.
— Струва ми се, че имаш право. Ерик ми пробута прекалено много подробности — обясни Гьорнер. — Каза, че се спънал в кучето, докато слизал по стълбите. Ако наистина се беше спънал в проклетото куче, нямаше да ми каже. Всъщност, ако наистина беше паднал, изобщо нямаше да спомене. Сега вече държа да разбера какво става.
— Обажда се подполковник Кастило — представи се Чарли. — Намирам се във Фулда, Германия, и заедно с още един пътник искаме да се придвижим колкото е възможно по-бързо до Будапеща. Кой е най-добрият начин?
Трийсет секунди по-късно той затвори.
— Таксито ще ни чака в Лайпциг след деветдесет минути — обяви той.
ДВЕ
Кабинет на посланика
Посолство на Съединените Американски Щати „Лауро Милър“ 1776
Монтевидео, Република Уругвай
10:05, 6 Август 2005
— Хук става нещо, Робърт — обърна се посланик Макгрори към Робърт Хауъл. — Работата е толкова гнила, че двамата с теб трябва да я разнищим докрай.
— Не ви разбирам, господин посланик.
— Човек на твоята длъжност, Робърт, би трябвало да прояви повече любопитство към господин Юнг. Изведнъж го викат в Щатите, след това той се връща, за да оправя цялата работа с Лоримър.
— Признавам, че мислих по този въпрос — отвърна Хауъл.
— Може, разбира се, да е случайност. Само че е много малко вероятно.
— А вие какво мислите, господин посланик?
— Нищо конкретно. Двамата с теб ще разберем — отвърна Макгрори.
— Какво искате да направя, господине?
— Докато е тук, го дръж под око. Искам да знаеш къде ходи, с кого разговаря и така нататък. Подозирам, че има някаква връзка със събитията в имението, и искам да разбера какво точно е направил.
— Има ли причина да мислите, че той има… „някаква връзка“… със събитията в имението?
— Чисто и просто интуиция — отвърна Макгрори. — След като си бил в тази игра достатъчно дълго, като мен, развиваш усет и интуиция.
— Абсолютно прав сте, господин посланик.
— Затова искам да следиш всяка негова стъпка.
Хауъл кимна. „Май току-що се превърнах в лисицата, на която е поверен кокошарникът“.
— Юнг ще бъде тук след пет минути — съобщи Макгрори. — Искам да присъстваш на разговора ми с него.
— Разбира се, господине.
— Господин Юнг току-що пристигна, господин посланик — докладва сеньора Сузана Обрегон от вратата.
— Щом се качи, накарайте го да чака пет минути и тогава го поканете в кабинета ми — отвърна Макгрори, след това добави: — И не му предлагайте кафе.
Погледна колебливо Хауъл.
— Като го накарам да потропва нервно с крак, Робърт, специален агент Юнг ще разбере, че дори да е в екипа на държавния секретар, аз съм представителят на американското правителство тук.
— Разбирам, господине.
Петнайсет минути по-късно, тъй като Юнг все още не се бе появил, Макгрори бе готов да посегне към телефона, за да разбере къде, по дяволите, се е дянал. В този момент сеньора Обрегон влезе в кабинета, затвори вратата след себе си и попита:
— Господин Юнг току-що влезе. Какво да го правя?
— Помолете го да изчака, ако обичате — отвърна посланик Макгрори и вдигна ръка с разперени пръсти, за да ѝ напомни колко минути трябва да чака Юнг.
След това натисна копчето на хронометъра си и зачака.
— Посланикът ще ви приеме, господин Юнг — заговори секретарката на Макгрори.
Юнг се надигна от канапето, остави „Буенос Айрес Хералд“ на масичката за кафе и пристъпи към вратата на Макгрори.