Ловците

— Нямам никаква представа, господине. Аз съм само една пионка. Върша онова, което ми бъде наредено.

— И кой ти нареди?

— Госпожа Куиглет — отвърна направо Юнг.

— Говориш за заместник държавния секретар по въпросите на Латинска Америка, така ли? За същата Куиглет ли става дума?

Юнг кимна.

— Много мила дама.

— Значи госпожа Куиглет ти нареди да не ми съобщаваш за специалната си задача, така ли?

— Каква специална задача, господине?

— Да ме държиш в неведение за истинската си задача.

— Да, господине. Само че не ми бе наредено да крия от вас. Беше ми казано да не разкривам пред никого с какво точно се занимавам.

— Нали разбираш, че това е крайно необичайно?

— Не, господине. Не съм се замислял. Изпълнявал съм и други задачи, при които никой не е бил уведомен с какво се занимавам.

— Какви например?

— Господине, не ми е разрешено да обсъждам този въпрос.

— А можеш ли да обсъждаш как стана така, че те отзоваха толкова бързо?

— Не, господине — отвърна Юнг.

— Заместник държавният секретар Куиглет ми изпрати съобщение, че се връщаш, за да придружиш тленните останки на господин Лоримър и да се погрижиш за имота му и всичко останало. Това известно ли ти е?

— Да, господине.

— Следователно си запознат с обстоятелствата около смъртта на господин Лоримър.

Юнг погледна посланика. „Оттук нататък се налага да започна да лъжа и мажа. Дяволите да го вземат Кастило, задето ме въвлече в тази каша!“

— Знам, че е бил убит, господине, че е зет на господин Мастърсън, и това е почти всичко.

— Много ми е интересно защо от Държавния департамент изпращат човек, който да свърши нещо, което ние сме в състояние да свършим сами? — попита Макгрори, макар да не очакваше отговор.

Въпреки това Юнг отговори:

— Останах с впечатление, господине, че държавният секретар така се е разпоредила.

— Да не би лично да си говорил с държавния секретар?

— Не, господине, но доколкото разбрах, това е лична услуга — може би професионална услуга — по всяка вероятност и двете — която тя прави за бащата на господин Лоримър, който е пенсиониран посланик.

— Защо изпраща теб, Юнг?

— Предполагам, защото вече съм бил тук. Познавам Уругвай, познавам банките и хората в посолството.

Макгрори се направи на замислен, след това кимна.

— По този начин попадаш в доста деликатна ситуация, Юнг — заяви той.

— Каква ситуация, господине?

— Да, доста деликатна, Юнг — повтори посланикът. — Може ли да си кажем няколко думи неофициално?

— Да, господине, разбира се.

— Не че разговорът ни е официален. Просто така се казва.

— Слушам ви, господине.

— Имай предвид, че не съм сигурен, но все пак участвам в играта на дипломация от много години и съм придобил изключително точен поглед за нещата…

— Сигурен съм, че е така, господине.

— Едно от нещата, които научих, е, че хората те карат да си мислиш, че имат влияние във висшия ешелон — като например в Държавния департамент — а всъщност нямат никакво влияние.