Ловците

— Слушам те най-внимателно — отвърна Артигас.

— Говорим напълно хипотетично, разбира се — продължи Хауъл. Очевидно подбираше думите си особено внимателно. — Ако има хора, които са запознати с някой президентски указ, и се случи така, че техен колега — агент от ФБР например или посланик, човек, който разполага с необходимото ниво на достъп — се поинтересува от нещо във връзка с указа и се обърне към някои от запознатите и попита какво става, те просто не могат да му кажат, макар да искат, дори по този начин да улеснят изпълнението на възложената им задача.

— Значи това се отнася и за посланик, така ли? Нали в дипломацията важи правилото, че в чужда страна не бива да се случва нищо, без посланикът да е уведомен.

— И аз така знам — каза Хауъл. — Нали и ти знаеш същите неща за президентските укази, Юнг?

— Чувал съм същите неща — потвърди Юнг.

— Доколкото разбирам — продължи Хауъл, — ще бъде сериозно нарушение на сигурността, ако някой запознат с даден президентски указ сподели дори някой незначителен факт от онова, с което е запознат. Не може да каже: „Съжалявам, господин посланик, но това е в разрез с президентски указ, за който нямате необходимото ниво на достъп“. В подобни случаи се налага да отрече, че съществува такъв указ.

— Супер — съгласи се Артигас. — Мога ли да задам един въпрос?

— Можеш да питаш всичко, което пожелаеш — отвърна Юнг.

— Но може и да не получа отговор, така ли?

— Питай — подкани го Хауъл.

— Само между нас, говорим напълно хипотетично, откъде смятате, че Лоримър е напипал онези шестнайсет милиона?

— Посланикът мисли, че става дума за наркотици. Нямам намерение да подлагам на съмнение мнението му — заяви Хауъл. — Да не забравяме, че говорим напълно хипотетично, парите са от друго. Хрумва ми измама. Биха могли, разбира се, да са свързани със скандала „Петрол срещу храни“. Чух, че там се разигравали доста крупни суми.

— Да ви призная, и на мен ми хрумна подобно нещо.

— Ами? — изви вежди Хауъл.

— Още един въпрос — продължи Артигас.

— Казвай.

— Монахан току-що ми каза да му съобщавам къде ходи Юнг, с кого разговаря, какво приказва — абсолютно всичко.

— Много интересно — отвърна Хауъл. — Посланикът ми нареди да направя абсолютно същото.

— Питам се дали да му предам този хипотетичен разговор?

— Какъв разговор?

— За президентския указ.

— Не си спомням да съм споменавал и дума за президентски указ, ами ти, Юнг? — попита Хауъл.

— И аз не помня да е ставало дума за подобно нещо.

Артигас се изправи.

— Предлагам да вървим в Британската болница — предложи той. — Не е хубаво да караме Ордьонес да ни чака, нали? Човекът се оказа толкова отзивчив.