![Боен клуб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/4/boen-klub-bg-download.jpg)
Боен клуб [bg]
- Автор: Паланик Чак
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-073-6
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боен клуб [bg]». Краткое содержание книги:
Не мисля, че се познаваме.
Никой никога не казва „паразит“. Казва се „статогенен агент“.
Не се казва „лечение“. Казва се „терапия“.
При Обмена на новини някой обяснява как агентът се е разпространил в гръбначния му стълб и как изведнъж изгубил контрол над лявата си ръка. Агентът, ще каже друг, бил изсушил мозъчната му обвивка и сега мозъкът му се отдръпва от черепа и предизвиква пристъпи.
Последния път, когато бях тук, жената на име Клоуи съобщи единствената си добра новина. Клоуи се надигна, отблъсквайки се от дървените облегалки на стола, и заяви, че вече не се страхува от смъртта.
Тази вечер, след представянето и Обмена на новини едно непознато за мен момиче с табелка, на която пише Гленда, съобщава, че е сестра на Клоуи и че миналия четвъртък в два часа сутринта Клоуи най-сетне е починала.
О, би трябвало да е много сладко. Две години подред, дойдеше ли времето за прегръдки, Клоуи плачеше в ръцете ми, а сега е мъртва, мъртва в пръстта, мъртва в урна, в мавзолей, в колумбарий. Ех, доказателството за това, че един ден мислиш и се мъкнеш насам-натам, а на другия си студен тор, мезе за червеите. Това е невероятното чудо на смъртта и то щеше да е тъй сладко, ако не беше, хм, онази.
Марла.
О, и Марла пак ме гледа, открояваща се сред всичките мозъчни паразити.
Лъжкиня.
Менте.
Марла е ментето. Ти си ментето. Всички наоколо, когато ги втресе или се разтреперят и рухнат на земята, задавени от кашлица, а чаталът на джинсите им потъмнява — ами всичко това е просто една голяма поза.
Направляваната медитация тази вечер изведнъж не ме отвежда доникъде. Зад всичките седем порти на двореца — зелената порта, оранжевата порта — е Марла. Синята порта — Марла е застанала там. Лъжкиня. По време на медитацията, когато влизам в пещерата на моето енергийно животно, то се оказва Марла. Тя пуши цигара, Марла, и шари с очи. Лъжкиня. Черна коса и пухкави френски устни. Менте. Устни с цвят на италианско тъмно кожено канапе. Не можеш да избягаш.
Клоуи беше автентичният артикул. Клоуи изглеждаше като скелета на Джони Мичъл, ако го накарате да се усмихва, да обикаля из компанията и да се държи изключително прелюбезно с всички. Представете си популярния скелет на Клоуи с размери на насекомо как тича из мазетата и коридорите на своите вътрешности в два часа сутринта. Пулсът й като сирена, която предупреждава: приготви се за смърт след десет, девет, осем секунди. Смъртта ще започне след седем, шест…
През нощта Клоуи е тичала из лабиринта на собствените си гърчещи се вени и спукани канали, пръскащи гореща лимфа. Нервите изплуват в тъканта като заплетена тел. Абсцеси се подуват в тъканта като горещи бели перли.
Генералното отброяване: пригответе се за изпразване на червата след десет, девет, осем, седем…
Пригответе се за изпразване на душата след десет, девет, осем…
Клоуи цамбурка през плитката резерва от бъбречна течност, изтичаща от съсипаните й бъбреци.
Смъртта ще започне след пет.
Пет, четири.
Четири.
Край нея вълна от нови паразити покрива сърцето й.
Четири, три.
Три, две.
Клоуи се катери по съсирената вътрешност на собственото си гърло.
Смъртта ще започне след три, две.
Лунната светлина влиза през отворената й уста.
Пригответе се за последна глътка въздух, сега.
Изпразвайте се.
Сега.
Душа, освободена от тялото.
Сега.
Смъртта започва.
Сега.
О, би трябвало да е толкова сладко, споменът за топлия хаос на Клоуи, все още в прегръдките ми, а тя, Клоуи — мъртва някъде там.
Но не, Марла ме наблюдава.
По време на медитацията разтварям ръце и прегръщам вътрешното си дете, а детето е Марла, която си пуши цигарата. Няма бяло лечебно кълбо от светлина. Лъжкиня. Никакви чакри. Представете си как чакрите ви се отварят като цветя, а в центъра на всяка чакра — експлозия от сладка светлина в забавен каданс.
Лъжкиня.
Чакрите ми си остават затворени.
Щом медитацията приключва, всички се протягат, въртят глави и се изправят на крака, за да се подготвят. Терапевтичен физически контакт. За прегръдките правя три крачки и заставам срещу Марла. Тя ме гледа в очите, докато наблюдавам останалите, за да получа знак.