![Боен клуб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/4/boen-klub-bg-download.jpg)
Боен клуб [bg]
- Автор: Паланик Чак
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-073-6
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боен клуб [bg]». Краткое содержание книги:
Събуждаш се на летище „Кенеди“.
Омеквам и се подувам в мига на приземяването, когато едното колело докосва пистата, но самолетът се килва настрана и се колебае да се изправи ли, или да се преобърне. В този миг нищо няма значение. Загледай се в звездите и изчезваш. И багажът ти няма значение. Нищо няма значение. Лошият ти дъх — също. Навън, зад прозорците, е тъмно, а отзад реват турбините на моторите. Корпусът виси накриво под рева на турбините и никога вече няма да ти се налага да попълваш формуляр за разходи. За разходи на стойност над двайсет и пет долара се изисква фактура. Никога вече няма да ти се налага да се подстригваш.
Тъп удар — и второто колело се приземява върху пистата. Стакатото на сто закопчалки на колани, които щракват, а приятелят за еднократна употреба, седящ до тебе, с когото за малко да умрете заедно, казва:
— Надявам се да успеете да се прекачите навреме.
Да, и аз също.
Толкова трае твоят миг. И животът продължава.
И така, по някаква случайност се срещнахме с Тайлър.
Беше време за почивка.
Събуждаш се в „Ел Ей Екс“.
Пак.
Как се запознахме с Тайлър: отидох на нудистки плаж. Беше в самия край на лятото и заспах. Тайлър беше гол и се потеше целият в пясък. Косата му беше мокра и сплъстена и влизаше в очите му.
Тайлър го е имало дълго преди да се срещнем.
Тайлър вадеше плавей от водата и го изкарваше на брега. Вече беше наредил полукръг от дънери в мокрия пясък — забити през десетина сантиметра един от друг, високи до очите му. Бяха четири и когато се събудих, го видях да влачи пети по плажа. Изкопа дупка под единия край, после повдигна другия край, докато дънерът се плъзна в дупката и застана прав, под лек ъгъл.
Събуждаш се на плажа.
Бяхме единствените хора на плажа.
Тайлър начерта с пръчка линия в пясъка на около метър от дънера и се върна да го изправи, като натрупа и отъпка пясък в основата му.
Бях единственият, който го гледаше.
Тайлър ми подвикна:
— Знаеш ли колко е часът?
Винаги нося часовник.
— Знаеш ли колко е часът?
— Къде? — попитах аз.
— Тук — отвърна Тайлър. — Сега.
Беше четири и шест минути следобед.
След малко Тайлър седна по турски в сянката на стърчащите дънери. Седя така няколко минути, стана, поплува, навлече тениска и анцуг и се приготви да си тръгва. Трябваше да попитам.
Трябваше да знам с какво се занимава Тайлър, докато спя.
Щом можех да се събудя на друго място по друго време, дали не можех да се събудя и като някого другиго?
Попитах Тайлър дали е художник.
Той сви рамене и ми показа как петте стърчащи дънера са по-широки в основата. Показа ми линията, която бе начертал върху пясъка, и как я използва, за да измерва сянката на всеки дънер.
Понякога се събуждаш и трябва да попиташ къде си. Тайлър бе сътворил сянката на гигантска ръка. Само че сега пръстите бяха дълги като на Носферату, а палецът — твърде къс, но той каза, че точно в четири и половина ръката ще е съвършена. Гигантската ръка-сянка бе съвършена в продължение на една минута и една съвършена минута Тайлър седя в сянката на съвършената длан, създадена от самия него.
Събуждаш се — и си никъде.
Една минута е достатъчна, каза Тайлър — човек трябвало да се потруди здравата за нея, но една минута съвършенство си струва усилията. Един миг — само толкова можеш да очакваш от съвършенството.
Събуждаш се и това е достатъчно. Името му беше Тайлър Дърдън. Прожектираше филми и беше член на съюза. Беше и банкетен келнер в хотел в централната част на града. Даде ми телефона си.
Та така се запознахме.
4.
Всичките обичайни мозъчни паразити са тук тази вечер. В „Над и отвъд“ винаги се събира много публика. Това е Питър. Това е Алдо. Това е Марси.
Здравейте.
Представянето: здравейте всички, това е Марла Сингър, тя е за първи път с нас.
Здравей, Марла.
В „Над и отвъд“ започваме с Обмен на новините. Групата не се нарича „Паразитни мозъчни паразити“. Никога няма да чуете никого да казва „паразит“. Всички неизменно вървят към подобрение. О, това ново лекарство. Всеки тъкмо е прескочил трапа. И все пак навсякъде се забелязват следи от петдневно главоболие. Жена избърсва неволни сълзи. Всеки получава табелка с името си и хората, с които от година се срещаш всеки четвъртък вечер, идват при теб с протегната за поздрав ръка и с поглед, забит в табелката ти.