Спящата кукла [bg]

— Обажда се агент Данс. В съзнание ли е детектив Милар?

— Не, госпожо. Много… много е зле.

— Облечен ли е?

— Дали… Моля?

— Дали Пел е взел дрехите на Милар.

— О, не, не ги е взел.

— Ами оръжието?

— Няма оръжие. По дяволите.

— Предупредете всички, че Пел е въоръжен.

— Слушам.

Хрумна й още нещо.

— Искам в момента, когато медицинският хеликоптер се приземи, на него да има полицай. Пел може би планира да избяга с него.

— Разбрано.

Тя върна радиостанцията на охранителя. Извади мобилния си телефон и натисна четвъртото копче за бързо набиране.

— Кардиологично отделение — чу се ниският, спокоен глас на Еди Данс.

— Мамо, аз съм.

— Какво има, Кати? Децата?

Катрин си представи как на незасегнатото от възрастта лице на едрата жена с къса прошарена коса и кръгли очила се изписва загриженост. Сигурно се беше навела напред — инстинктивна реакция, когато се разтревожеше.

— Не, добре сме, но един от детективите на Майкъл е обгорен тежко. В съда имаше умишлен пожар, при бягство на затворник. Ще чуеш по новините. Загубихме двама надзиратели.

— Съжалявам — прошепна Еди.

— Детективът е Хуан Милар. Виждали сте се няколко пъти.

— Не си го спомням. При нас ли ще го докарат?

— Скоро ще го докарат. С хеликоптер.

— Толкова ли е сериозно?

— Имате ли камера за лечение на изгаряния?

— Малка, в интензивното е. Ако трябва за по-дълго, при първа възможност ще го закараме в Алта Батес, болницата на Калифорнийския университет или в Санта Клара. Може би в Гросман.

— Можеш ли да проверяваш състоянието му от време на време? Информирай ме как е.

— Разбира се, Кати.

— И ако има възможност, искам да говоря с него. Всичко, което каже, ще ни бъде от полза.

— Добре.

— Ще бъда заета през целия ден дори веднага да заловим беглеца. Би ли се обадила на татко да вземе децата?

Стюарт Данс бе пенсиониран океанолог и от време на време работеше в световноизвестния монтерейски аквариум, но винаги бе на разположение на внуците си.

— Веднага ще му се обадя.

— Благодаря, мамо.

Данс затвори. Прокурор Алонсо Сандовал гледаше втренчено картата на стената.

— Кой му е помогнал? — измърмори. — И къде, по дяволите, е Пел?

Катрин също си задаваше тези въпроси.

А също и един друг: „Какво трябваше да направя, за да отгатна плана му навреме? Как можех да предотвратя тази трагедия?“