Спящата кукла [bg]

— Не, много е късно. Цялата сграда ще пламне! Да се махаме оттук!

— Прав си.

Бакстър посегна към ключалката на аварийния изход.

— Не — отсече абсолютно спокойно негърът. — През главния вход и в затворническия микробус.

— Ти си луд! — сопна се Пел. — В името на Исус! Ще умрем.

Удари вратата на противопожарния изход.

Блъсна ги вълна от нагорещен въздух, дим и искри. Навън огънят поглъщаше коли, храсти, кофи за смет. Затворникът падна на колене и закри лицето си.

— Очите ми! — закрещя. — Боже, боли!

— Пел, мамка ти…

Негърът пристъпи към него и вдигна електрошоковия пистолет.

— Остави го. Няма как да избяга — спря го гневно Бакстър. — Не виждаш ли, че е ранен?

— Не виждам нищо — изстена Пел. — Помогнете ми!

Бакстър се обърна към него, наведе се.

— Не! — изкрещя чернокожият.

Надзирателят от съда се олюля назад, на лицето му се изписа изненада. Пел нанесе няколко бързи удара в корема и гърдите му с ножа, който някак се беше озовал в ръката му. Пръскащ кръв като прасе, Бакстър падна на колене и се опита да извади сълзотворния си спрей. Пел го сграбчи за раменете и го завъртя в момента, когато едрият негър стреля с електрошоковия пистолет. Електродите се изстреляха, но не улучиха никого.

Пел изблъска Бакстър и скочи срещу негъра. Мъжагата застина втренчен в ножа, електрошоковият пистолет висеше безполезен в ръката му. Затворникът се взря в потното му черно лице.

— Недей, Даниел!

Пел пристъпи напред.

Негърът стисна огромния си юмрук.

— Добре, тогава, хайде да те видим.

Безсмислени приказки. Който владее положението, няма нужда да заплашва или да се перчи. Пел се втурна напред, ловко избягна юмрука на надзирателя и го наръга десетина пъти, като държеше ножа с острие насочено навън и надолу. Срещу як противник, който се съпротивлява, е най-ефективно да го наръгаш с цялата си сила.

Лицето на негъра се разкриви от болка, той падна на една страна, хвана се за гърдите и гърлото. След няколко секунди спря да рита. Даниел взе ключа от оковите си и ги свали.

Бакстър се опитваше да изпълзи настрани. Още се мъчеше с окървавени пръсти да измъкне сълзотворния спрей от кобура си. Очите му се разшириха от страх, когато Пел застана над него.

— Моля те. Остави ме. Аз само си върша работата. Нали и двамата сме добри християни! Бях добър към теб. Само…

Пел го сграбчи за косата. Изкушаваше се да каже: „Защо пропиля времето на Бог с глупави молитви за ключовете си?“

Той обаче никога не унижаваше, не заплашваше и не се правеше на остроумен. Наведе се и с едно движение преряза гърлото на надзирателя.

След като уби Бакстър, отново изтича при вратата. Закри очите си и грабна чантата от огнеупорен плат, скрита до самия авариен изход, от която бе измъкнал ножа.

Тъкмо бъркаше вътре, когато усети дулото на пистолет в тила си.