Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

— Можете ли да намерите източника на някоя от съставките?

— Може би. Ще изпратим всичко в лабораторията и ще видим.

— Знаете ли кога е била заложена бомбата?

Той кимна към автомобила, под който е била поставена:

— Собственикът е дошъл около девет и петнайсет, значи е станало след това.

— Има ли надежда да намерите отпечатъци?

— Съмнявам се.

Данс сложи ръце на кръста си и огледа местопроизшествието. Нещо не беше наред.

Тъмният коридор, който се виждаше през отворената врата, кръвта на цимента.

Отворената врата…

Данс бавно се обърна и заоглежда. В началото на боровата горичка зад сградата забеляза нещо: дърво, на което висеше оранжева лентичка — от онези, с които маркират дървета и храсти, определени за сечене. Тя се приближи. Направи й впечатление, че купчината борови иглички отдолу е по-голяма, отколкото под другите дървета. Коленичи и я разрови. Намери голяма, почерняла от сажди чанта, изработена от огнеупорен материал.

— Рей, донеси ми ръкавици.

Младият агент взе един чифт от криминалистите и й ги подаде. В чантата бяха оранжевите затворнически дрехи на Пел и сив гащеризон с качулка, който се оказа един вид огнеупорен костюм. Според етикета беше изработен от полибензимидазолни влакна и кевлар и имаше коефициент на защита 3,2А/ 5. Данс нямаше представа какво означава това, но материята очевидно предпазваше достатъчно, за да може Даниел Пел да мине невредим през огнения ад зад сградата на съда.

Тя отчаяно помисли: „Огнеупорен костюм? С какво си имаме работа тук?“

— Не разбирам — измърмори Рей Каранео.

Данс обясни, че съучастникът на Пел вероятно е заредил бомбата и е оставил огнеупорната чанта пред вратата. Предпазният костюм и ножът са били вътре. Може би е имало и универсален ключ за белезници. След като е обезоръжил Хуан Милар, Пел е облякъл костюма и е минал през пламъците. Под дървото, означено с оранжевата лентичка, са били оставени цивилни дрехи. Преоблякъл се е и е избягал.

Тя вдигна радиостанцията си и докладва какво е открила. Извика един криминалист и му даде веществените доказателства.

Каранео бе намерил нещо на земята малко встрани.

— Следи.

Имаше няколко отпечатъка от обувки на около метър един от друг — някой беше тичал. Явно Пел — бе оставил ясни отпечатъци и пред аварийния изход. Двамата полицаи изтичаха в посоката, накъдето водеха следите.

Излязоха на близката улица, „Сан Бенито“, покрай която имаше празни парцели, магазин за алкохол, мексикански ресторант, куриерска служба, заложна къща и бар.

— Значи оттук го е взел съучастникът му — отбеляза Каранео, като огледа улицата.

— Добре, но от другата страна на съда има друга улица, която е с петдесетина метра по-близо. Защо тук?

— Там има повече движение.

— Възможно е.

Данс присви очи и огледа района. Закашля се. Когато отново си пое дъх, погледът й се спря на отсрещната страна.

— Хайде, да действаме!

* * *

Младежът — по къси панталони и униформена фланелка на „Уърлдуайд Експрес“ — караше малкия камион по улиците на Салинас. Усещаше допира на дулото върху рамото си и плачеше.

— Вижте, господине, не знам какво искате, но не караме пари. Има само петдесет долара и можете…

— Дай ми портфейла си.

Похитителят носеше къси панталони, тънко яке и бейзболна шапка. Лицето му бе изцапано със сажди и от едната страна брадата му беше опърлена. Изглеждаше на средна възраст, но слаб и жилав. Очите му бяха със странен светлосин цвят.

— Ще ви дам всичко, господине. Само не ми правете нищо. Имам семейство.

— Порт-фей-ла!

Дебелият Били с мъка извади портфейла от джоба си.

— Ето.

Нападателят го разтвори.

— Така: Уилям Гилмор, адрес „Рио Гранде“, Марина, Калифорния, баща на две прекрасни деца, ако снимките са актуални.

Страх скова младежа.

— Имаш хубава съпруга. Гледай какви къдрици. Естествени, обзалагам се. Хей, я си гледай пътя! Нещо изгуби правата линия. Карай накъдето ти казах. — След малко похитителят добави: — Я си дай телефона.

Гласът му беше спокоен. Това беше добър знак. Означаваше, че няма изведнъж да направи някоя глупост.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?