Спящата кукла [bg]

„Да, труден е животът на полицая. Малчуганите прекарват дълго време сами, нали? Сигурно ще им е хубаво да си поиграят с някого…“

— Добре, Чарлс, поемам случая. Искам обаче и Майкъл да участва.

Майкъл О’Нийл беше детектив от местното шерифство, с когото Данс много често работеше. От години си сътрудничеше с кроткия по характер полицай, дългогодишен жител на Монтерей. Всъщност той я беше въвел в занаята.

— Нямам нищо против — отвърна шефът й.

Това беше добре, защото Данс вече се беше обадила на О’Нийл.

— Скоро ще пристигна. Искам още веднъж да ме информираш преди пресконференцията.

С тези думи Овърби затвори.

Тя тръгна към задната част на съда, но мигащи светлини привлякоха вниманието й. Разпозна една от служебните коли на КБР.

Рей Каранео, най-новият човек в службата, спря наблизо и отиде при нея. Строен мъж с дълбоки черни очи под рунтави вежди, той беше в Бюрото само от два месеца. Не беше обаче толкова неопитен и наивен, колкото изглеждаше, и имаше тригодишен стаж като полицай в Рино (тежко назначение), преди да дойде на Полуострова, за да могат с жена си да се грижат за болната му майка. Предстоеше му да натрупа още много опит, но иначе работеше неуморно и можеше да се разчита на него. А това означаваше много.

Каранео беше само с шест или седем години по-млад от нея, но в полицията тази разлика е сериозна, затова така и не можеше да се престраши да я нарича „Катрин“, както неведнъж му бе предлагала. Обичайният му поздрав беше кимване. Сега я поздрави по-официално.

— Ела. — Данс си спомни уликите по случая „Херън“ и бомбата, затова добави: — Вероятно има съучастник и знаем, че е въоръжен. Затова внимавай.

Заобиколиха отзад, където криминалисти от местната полиция оглеждаха пораженията. Паркингът приличаше на бойно поле. Четири коли бяха изгорели напълно, други две — наполовина. Задната фасада беше почерняла, кофите за боклук — стопени. Над целия район се стелеше синкав дим. Вонеше на изгоряла гума… и на нещо много по-отвратително.

Катрин Данс огледа паркинга. Погледът й се спря на задната врата.

— Няма начин да се измъкне оттам — сякаш прочете мислите й Каранео.

От унищожените коли и почернялата настилка беше ясно, че огънят е образувал плътна завеса пред вратата; пламъците са били за отвличане на вниманието. Но къде беше отишъл?

— Знае ли се чии са всичките тези коли? — попита тя един пожарникар.

— Да, на служители са.

— Здравей, Катрин. Намерихме устройството — извика й началникът на местната противопожарна служба.

Тя му кимна за поздрав.

— Какво е?

— Голям куфар на колелца. Бил е пълен с пластмасови бутилки с бензин. Извършителят го е сложил под онзи сааб. Бавно горящ фитил.

— Професионално изпълнение, а?

— Едва ли. Намерихме остатъци от фитила. Може да се направи от парчета плат и химикали. Според мен е намерил инструкциите в Интернет. Децата често използват такива устройства да взривяват разни неща. Понякога самите себе си.