Сълзата на дявола [bg]

— Сигурен съм. Постарайте се да го заловите. Кметството обаче ще осигури парите.

— Чакай малко — възрази конгресменът. — Да не прибързваме.

— Изобщо не прибързвам — сопна се Кенеди. — Обмислям го, откакто получих тази проклетия. — Махна към писмото.

— Джери — изсмя се злобно конгресменът, — нямаш право да вземеш сам такова решение.

— Всъщност има — намеси се Уендъл Джефрис, който с право можеше да си присвои званието „доктор на юридическите науки“.

— Конгресът решава — натърти раздразнено Лейнър.

— Не — намеси се и Кейдж. — Това е изключително и само в правомощията на кметството. Питах главния прокурор.

— Ние обаче се разпореждаме със средствата — тросна се Лейнър. — И аз няма да отпусна пари за такова нещо.

Уенди Джефрис се замисли само за миг, преди да отговори:

— Двайсет милиона ли? Можем да изтеглим кредит за непредвидени разходи. — Усмихна се: — Но трябва да се вземе от сметката на Отдела по образованието. Само от нея можем да си набавим средствата толкова бързо.

— Няма ли друга възможност?

— Не. Навсякъде другаде или ще потънем до гуша в дългове, или няма да успеем да изтеглим достатъчно пари.

Кенеди поклати глава. Каква ирония на съдбата — парите за спасението на града да бъдат осигурени благодарение на незаконни финансови афери.

— Джери, това е смешно — проплака Лейнър. — Дори да хванат тези хора, утре някой друг ще пробва същото. Никога не приемай условията на терористи! Това е закон във Вашингтон. Не четеш ли препоръките на Държавния департамент?

— Не, не ги чета. Никой не ми ги е изпратил. Уенди, заеми се с парите. А вие, агент Лукас… час по-скоро заловете тези мръсници.