Сълзата на дявола [bg]

Или поне така беше решено преди последните събития.

Защо точно сега? Защо в моя град?

— Какво правите, за да го заловите? — попита той агентите.

— Разпитваме доверените си информатори — започна Лукас — и агентите, които са имали контакти с местни и чуждестранни терористични групировки. Засега без резултат. Моето лично убеждение е, че тези действия не са характерни за терорист. Намирисва ми на учебникарски пример за престъпление за лична изгода. Натоварила съм няколко агенти да сравняват сегашния с предишни случаи на изнудване с надеждата да намерят нещо подобно. Преглеждаме всички заплахи срещу окръжната власт или окръжни служители от последните две години. Засега не откриваме нищо общо.

— Кметът получи заплахи, знаете ли? — обади се Джефрис. — По случая „Мос“.

— Какво е това? — наостри уши Кейдж.

— Информаторът от Отдела по образованието. Оня, когото охранявах — отвърна Лукас.

— А, той ли? — вдигна рамене Кейдж.

Агент Лукас се обърна към Джефрис:

— Знам за заплахите. Прегледах материалите. Не смятам, че има връзка. Това бяха обичайни анонимни заплахи, от телефонен автомат. Не бяха предявени искания нито за пари, нито за каквото и да било друго.

„Всички заплахи са обичайни за тях“ — помисли си саркастично Кенеди.

Само дето не звучи никак обичайно жена ти да вдигне телефона в три през нощта, за да чуе: „Оставете ни Мос. Иначе и вие ще го последвате в гроба.“

— В хода на рутинното разследване — продължи Лукас — започнахме проверка на регистрационните номера на всички превозни средства, които са били паркирани тази сутрин около кметството, и на колите, забелязани около Дюпон Съркъл. Проверяваме и района, определен за доставка на пратката, както и всички хотели, жилищни сгради и фургони наоколо.

— Не звучите много оптимистично — измърмори Кенеди.

— Защото не виждам нищо оптимистично. Няма свидетелски показания. Поне достоверни. В такова разследване имаме нужда от свидетели.

Кенеди отново погледна бележката. Странно му се струваше психопат, убиец, да има такъв изящен почерк. Обърна се към Лукас:

— Значи, както разбирам, въпросът е дали ще платя, така ли?

Сега Лукас остави Кейдж да отговори;

— Смятаме, че ако не платите или някой информатор не ни насочи към Гробокопача, няма друг начин да го спрем преди четири. Просто нямаме достатъчно улики.