Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

Той се наведе над писмото като бижутер над красив жълт камък, който е готов да обяви за фалшификат, но въпреки това тайно се надява да се окаже рядък топаз.

Роби се изправи и погледна писмото.

— Какво е това?

— Докараха го вчера с камиона — отвърна Паркър.

Присви очи и заоглежда главното К, което може да се напише по десетки различни начини и затова е много полезна буква при анализа на документи.

— А, бронираната кола ли? Готина е.

„Готина“, да. Само че това не даваше отговор на въпроса на момчето.

— Чувал ли си за Томас Джеферсън? — продължи Паркър.

— Третият президент. Живял е във Вирджиния. Като нас.

— Точно така. Един човек мисли, че това писмо е писано от него. Искат да проверя дали наистина е така.

Едно от най-трудните неща в разговорите с Роби и Стефи бе да им обясни с какво се занимава. И не толкова същността на професията на графолога. Децата не можеха да разберат защо им е на хората да фалшифицират писма и документи и след това да твърдят, че са истински.

— Какво пише? — поинтересува се момчето.

Паркър не отговори веднага. О, отговорите не го притесняваха. Обичаше загадките — най-голямата страст в живота му бяха главоблъсканиците, ребусите и игрите на думи. Вярваше, че отговорите са нещо много важно, и никога не пренебрегваше въпросите на децата си. Когато родителите кажат „По-късно“, обикновено искат да се измъкнат от неудобно положение с надеждата детето да забрави за какво е питало. Съдържанието на това писмо обаче беше строго поверително.

— Това е писмо от Джеферсън до голямата му дъщеря — отговори след кратко замисляне.

Така беше. Паркър обаче не продължи и не обясни на Роби, че темата на писмото е Мери, втората дъщеря на третия президент, починала от наследствено заболяване, поносило няколко години преди това съпругата на Джеферсън. Писмото гласеше:

„Тук, във Вашингтон, живея като под мрачен покров. Образът на Поли, препускаща с коня си покрай верандата въпреки молбите ми да внимава повече, не ми дава мира…“

Паркър, безпогрешният специалист по почерците, се стараеше да не позволи мъката, лъхаща от тези думи, да се предаде и на него. Налагаше си да се съсредоточи, въпреки че тъжният образ на баща, лишен от едното си дете, все се натрапваше в съзнанието му.

„Мрачен покров…“

„Съсредоточи се!“

Той се замисли върху начина, по който Джеферсън говореше за момичето. Въпреки че малкото ѝ име бе Мери, той я наричаше Поли, по фамилия, типично в негов стил. Това звучеше автентично. Също и някои събития, за които се говореше в писмото — бяха се случили в живота на президента горе-долу по времето, когато се предполагаше, че е било написано писмото.

Да, поне що се отнася до текста, документът изглеждаше оригинален.

Това обаче бе половината от работата. Специалистите по изследване на документи не са само лингвисти и историци, занимават се с много по-сложни научни анализи. Налагаше се Паркър да изследва по-подробно писмото.

Тъкмо смяташе да го сложи на един от микроскопите си „Баух и Дам“, когато някой позвъни на външната врата.

„О, не…“

Паркър затвори очи. Джоан се е върнала. Сигурен беше. Прибрала си е кучетата и пак идва да му сервира поредните изненади, с които да усложни допълнително живота му. Може би дори водеше чиновничката от социалната служба. Изненадващо нападение…

— Аз ще отворя — предложи Роби.

— Не — спря го рязко Паркър.

Прекалено рязко. Момчето се сепна.

Паркър се усмихна:

— Аз ще отида.

Стана и се качи на горния етаж.

Беше бесен. Бе твърдо решен да осигури подобаващо забавление на хухалите за Нова година въпреки усилията на майка им да развали всичко. Отвори рязко външната врата.

— Здравей, Паркър.

Няколко секунди му бяха нужни, за да си спомни името на високия среброкос мъж. Не беше виждал агент Кейдж от години.

Не познаваше жената, застанала до него.

13.15

— Как я караш, Паркър? Не си очаквал да видиш точно мен в такъв ден, нали?

Агентът почти не се беше променил. Може би бе побелял малко повече. И отслабнал. Сега изглеждаше по-висок отпреди. Паркър си спомни, че Кейдж е точно петнайсет години по-възрастен от него. И двамата бяха родени през юни. Зодия Близнаци.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?