![Сълзата на дявола [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/3/slzata-na-dyavola-bg-download.jpg)
Сълзата на дявола [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг
— Защо? — попита той.
— Искам да имам семейство.
— Родете си деца с Ричард. Млада си още.
Тя обаче не би го направила, Паркър много добре го знаеше. Колкото и да харесваше бременността (никога не е била по-красива), тя ненавиждаше да се грижи за бебета. Човек трудно може да създаде семейство, ако мисли само за себе си.
— Ти си напълно неспособна да отглеждаш деца.
— Доста груб си станал. Е, може да съм била неспособна да отглеждам деца. Но това е минало.
„Не е залегнало в природата ти.“
— Ще се съпротивлявам, Джоан — каза спокойно той. — Знаеш го.
— Идвам утре в десет — тросна се тя. — Със социален служител.
— Какво?!
— Само да поговори с децата.
— Джоан… В празничен ден?
Паркър не можеше да си представи кой социален служител ще се съгласи на такова нещо, но си даде сметка, че сигурно Ричард се е обадил тук-там.
— Ако наистина си толкова добър баща, за какъвто се мислиш, не би трябвало да имаш никакъв проблем.
— Аз наистина нямам никакъв проблем. Мисля за тях. Защо не изчакаш до следващата седмица? Как, мислиш, ще се почувстват, като ги подложиш на кръстосан разпит с непознат човек? Това е смешно. Те искат да говорят с теб.
— Паркър — въздъхна отчаяно тя, — тя е професионалист. И няма да ги подлага на кръстосан разпит! Виж, трябва да вървя, ще затворят кучкарника. Хайде, Паркър. Няма да се свърши светът…
„Напротив — помисли той, — точно това ще стане.“
Понечи да затръшне вратата, но се въздържа — щеше да разтревожи хухалите.
Все пак я затвори достатъчно шумно. Дръпна резето и сложи веригата, сякаш да препречи пътя за следващи неканени посетители. Събра документите, без да ги погледне, занесе ги в кабинета и ги остави на бюрото. Разходи се няколко пъти нервно напред-назад из стаята, после се качи на горния етаж и надникна в спалнята на Роби. Децата се кикотеха и се замеряха с колички.
— Без бомбардировки в навечерието на Нова година — смъмри ги Паркър.
— А утре може ли да се бомбардира? — попита Роби.
— Много смешно, млади момко.
— Той започна! — оплака се Стефи, после се зае пак с книгата си. Четеше „Малка къща в прерията“.
— Кой иска да ми помогне в кабинета? — извика Паркър.
— Аз — обади се веднага Роби.
Баща и син слязоха на долния етаж. След малко отгоре долетя компютърна музика. Стефи отново изпращаше неустрашимия Марио на поредната му мисия.
Кметът Джералд Кенеди — демократ, но не от онези Кенеди — погледна листа на бюрото си:
Кмет Кенеди…
Краят е нощ. Гробокопача е на свобода и никой не можи да го спре…
Към писмото бе прикрепена бележка от ФБР със съдържание: „Приложеният документ е копие. Случай СТРЕЛМЕТ, 31.12.“
СТРЕЛМЕТ, помисли си Кенеди. Стрелба в метрото. Бюрото си падаше по съкращенията. Седнал на дърворезбованото бюро в кабинета си, обзаведен в колониален стил, в напълно нехарактерната за колониалната епоха сграда на вашингтонското кметство, Кенеди препрочете за пореден път писмото. След това вдигна поглед към двамата, седнали пред него — стройна, привлекателна руса жена и висок среброкос мъж. Оплешивяващият Кенеди често запомняше хората по косата им.
— Сигурни ли сте, че той е отговорен за стрелбата?
— Заради това, което казва за куршумите ли? — попита жената. — Че са боядисани? Проверихме. Сигурни сме, че бележката е от извършителя.
Кенеди, дебелак, който не се стесняваше от шкембето си, вдигна огромните си ръце от писмото.
Вратата се отвори и на прага се появи млад чернокож с двуреден италиански костюм и кръгли очила. Кенеди му даде знак да се приближи и го представи на двамата посетители;
— Уендъл Джефрис. Първият ми помощник.
Жената кимна;
— Маргарет Лукас.
Другият агент вдигна едва забележимо рамене;
— Кейдж.
Ръкуваха се.
— От ФБР са — добави Кенеди.
Джефрис кимна, сякаш се разбираше от само себе си.
Кенеди му подаде копието от писмото.
Джефрис намести скъпите си очила и погледна листа.
— Мамка му. Има намерение да повтори, така ли?
— Така изглежда — потвърди жената.
Кенеди огледа изпитателно двамата агенти. Кейдж идваше от Девета улица, главната щабквартира на ФБР, Лукас в момента изпълняваше ролята на началник на регионалното управление на ФБР във Вашингтон. Шефът ѝ отсъстваше от града, така че тя лично ръководеше разследването по масовото убийство в метрото. Кейдж беше по-възрастен и явно имаше добри връзки в Бюрото; Лукас изглеждаше по-пряма и енергична. Джери Кенеди бе кмет на федералния окръг Колумбия от три години и досега смогваше да управлява града не с опит и добри връзки, а с прямота и енергичност. Радваше се, че Лукас води разследването.