Пазителят [bg]

Знаех, че същия го има и на Петербургския замък и теолозите и досега спорят за значението му — но да разсъждавам за това ми се струваше безполезно. Михайловският дворец е построен от титани. Те можели да разговарят с Върховното същество на „ти“ и думите им наподобявали страховитото Слово, произнесено в началото на времената. Смисълът на речта им бил също толкова неизясним, колкото и значението на проехтяващ гръм, удар на мълния или слънчево затъмнение. Как бихме могли да го осмислим от позицията на днешната нищожност?

Отведоха ме в приемната на Пазителя (не изпитвах интерес към предмети на старинното изкуство и не запомних нищо с изключение на плочите от малахит, покриващи пода) и ме оставиха в обществото на двамата пазачи и секретаря, облечен с обикновен оранжев халат без отличителни знаци. Помислих си: „Облеченият по такъв начин чиновник вдъхва доверие — трябва да го запомня.“

Приемната беше голяма светла стая, обзаведена удивително скромно. За атрибути на разкош биха се приели единствено монограмите по вратите към малката тронна зала: златни „D“ с лазурни краченца, превръщащи ги в „P“, на фона на кръстосаните червени фасции25 с брадвички.

Това бе някакъв римски символ, заимстван от Единния култ от древната история — най-вероятно затова, че без никакви усилия се разлага на „D“ и „P“ — акроним на думите „Далай Папа“ (една от множеството екзотични титли на Пазителя; най-красивата от които, струва ми се, е думата „Небедостиг“).

Секретарят, забелязал любопитството ми, обясни, че първоначално не е имало фасции — в оригиналния символ буквата „X“ се е пресичала с „P“. Смисъла му секретарят не помнеше, но ме увери, че с теологичната обосновка всичко е наред.

Разговорихме се. Оказа се, че секретарят също е завършил фаланстера „Мечок“, но колкото и да е странно, не открихме никакви общи познати.

Започнах да го разпитвам за чудесата на Михайловския замък — особено за знаменитата Стая на Безкрайния ужас, в която според легендата можел да влезе единствено самият Пазител (понеже съхраняваната в нея тайна може се настани само в неговата велика душа). Не се доверявах много на легендите — интересуваше ме дали не организират публични екскурзии в това помещение и ако е така, то как да се запиша.

— Не бързайте, млади ми приятелю — отговори вежливо секретарят, като миглите му припърхваха от едва сдържания смях. — Да се попадне в нея не е чак толкова сложно, трудно е да се излезе със здрав разум… А за екскурзии не съм чувал.