Пазителят [bg]

Знаех, разбира се, че това е името на един от главните празници на Идилиум, за който много солики се връщат от личните си пространства. Това било красиво зрелище — Пазителят се появявал пред хората в старинен мундир от времето на Павел Велики, на кон и с шпага в ръка; ритуалът вероятно е означавал много за официалната ни идентичност — но никакъв смисъл, с изключение на карнавалния, в него не виждах.

— Икономисват се средства?

Предположението ми беше логично: знаех, че по време на Saint Rapport на централния площад за всеобщо удоволствие се сублимират огромно количество глюки и това събитие сериозно натоварва хазната.

Николо III поклати отрицателно глава.

— Не бихме издребнявали. Работата е в това, че двама от предишните Пазители, които се опитаха да проведат ритуала, бяха убити.

— Убити? — рязко издишах. — Никога не съм чувал някой от предишните Пазители да е починал от насилствена смърт.

— В интерес на истината е имало много повече такива случаи — каза Пазителят. — Ние просто ги пазим в тайна. Аз не съм първият, носещ името Николо III. С онзи, който беше преди мен, по нищо не се различавахме. Ти обаче си съвсем друг.

Това прозвуча съвсем зловещо и абсурдно — но веднага повярвах.

— Кой ги е убил? — попитах аз.

— Наричаме го Великия фехтовач.

— Странно име.

— Мнозина го мислят за обладан от мъст демон, упоменат в дневника на Павел. Аз лично не вярвам в това — необяснимо е защо фехтовачът се появи едва сега. Разбира се, може да се предположи, че последните две столетия той старателно е тренирал в ада. Кой е той всъщност, откъде идва и що за сила го управлява, не ни е известно. Може би зад Великия фехтовач се крие някой от великите солики, придобили невероятна власт над Флуида. Но в този случай Ангелите трябва да виждат как той създава вихър от Флуида, а те такова нещо не засичат.

— Нещо друго известно ли ни е? — попитах аз.

Николо III безсилно разпростря ръце.

— Нищо. Фехтовачът се появява и изчезва неразбираемо как. Дори не знаем машина ли е, голем или живо същество. Знаем само, че произволно променя формата си.

— Вие самият виждали ли сте го?

— Да — каза Николо III. — Точно затова сега предимно седя в креслото. Мога да ходя, но не ми е особено приятно.

— Нима Ангелите не могат да ни защитят?

Николо III дрезгаво се засмя.

— Ангелите, да знаеш, сами се нуждаят от нашата защита. Особено сега… Но хайде днес да не задълбаваме в това, Алекс.

Аз не възразявах — на мен самия започваше да ми се струва, че през последните няколко минути научих прекалено много държавни тайни. Но един въпрос все пак ми се изплъзна от устата:

— Нима Ангелите не са всезнаещи? Не са вездесъщи? Не са всесилни?

— Не и в този случай — каза Николо. — Тук с нищо не могат да ни помогнат. Така че да бъдеш Пазител не е почивка, Алекс. Това е тежък и опасен труд.

— Готов съм да се подложа на опасността вместо вас, Ваше Безличество — казах аз с ръка на сърцето.