Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Известните
Знаете ли коя е Елочка Щукина?
Сега ще припомня една особеност на тази героиня от “Дванайсетте стола” - тя водеше титанична задочна борба с дъщерята на американския милионер Вандербилд. За сведение - Щукина е съпруга на беден съветски инженер. Обаче когато светската хроника вземе, та съобщи, че дъщерята на милионера Вандербилд си е купила ново кожено палто, тя също иска от мъжа си кожено палто. Когато дъщерята на Вандербилд си купува сервиз за сто души, Елочка си купува от Остап Бендер сребърна цедка за чай. Ето до това води прекомерното четене на светската хроника. Или пък може би светската хроника е създадена заради Елочка Щукина?
Спомням си за чорапите на Майкъл Джексън. Когато преди години излезе албумът му “Трилър” адски популярни станаха чорапите на Майкъл - бели, със сребърни нишки, направо светят. Веднага предприемчиви търговци навнесоха от тази модна стока и известно време отвсякъде те дърпаха “Бате, кýпи си чорапите на Майкъл Джексън!” И като ги погледнеш и кажеш “Абе те нещо позамърляни тези чорапи!” търговците ти отговарят “Ами както ги е свáлил Майкъл, така ги продаваме, не ги перем за да са по-ценни!” Имаше купувачи и за тази стока, фенове на певеца, а после, като се пуснаха на безценица големи количества от навнесените, но непродаваеми чорапи, известно време доста нашенци ходеха с чорапите на Майкъл Джексън. За съжаление обаче български Майкъл Джексън така и не се появи, останахме на ниво чорапи в тази област.
Сещам се и за Швейцария на Балканите. Дълго време това магическо заклинание беше популярно в България, ставахме и лягахме с мечтата, ех, да станем Швейцария на Балканите. Интересно, а дали в Швейцария от трибуните са казвали на гражданите, че ако не си опичат акъла, ще стане страната им България на Алпите? Както и да е, този начин на изразяване има своите практически основи - вместо да обясняваш, че ще стане така и така, икономиката така, кравите така, шоколада така, направо казваш Швейцария на Балканите и хората сами си представят нещата, това пести време и приказки и спестява куп въпроси за подробностите. А най-хубавото е, че човек някак си започва да се чувства швейцарец, па макар и с балкански оттенък. Интересно, а пък ако ни казват, че всичко при нас ще върви по мед и масло, дали ще се чувстваме сити?
Натам тръгна приказката, че не може да не се сетим и за българският Кенеди, българският Льо Пен, българският Франк Синатра, българският Елвис и какви ли още не български аналози на световни личности. Като му лепнат на някого такова определение и стой, та гледай. Веднага излъчването на съответния задграничен образец се пренася върху нашенския аналог, ако не според всички, поне според съответния индивид. А от това състояние до състоянието на Елочка Щукина връзката е пряка.
Четенето на светската хроника може да ни покаже как живеят известните - безкрайни купони в дворци и на яхти в компанията на расови мъже и прекрасни жени, кокаин, шампанско, чер хайвер, луксове, разкоши и най-вече огромни излишества. Ако четем внимателно светската хроника можем да разберем и за какво мечтаят известните - да живеят като обикновените хора. Да имат семейство, деца, да не си пъха никой носа в личните им работи. От друга страна обаче играта си има правила - не може хем така, хем така, подобна комбинация е възможна само в китайската кухня, където има пържен сладолед и той наистина е сладолед и наистина е пържен.
Затова нека не пренебрегваме една стара мъдрост - внимавай какво си пожелаваш, че ще вземе да се сбъдне. И като сме подкарали със старите мъдрости, нека припомня още една - закуската е най-важното ядене за деня.
Какво закусват известните? Бъркам напосоки в Интернет и откривам, че Джулия Робъртс хапва нискомаслена извара с нарязана вътре печена чушка. Блясък - както би казала Елочка. Познато - ще кажем всички ние, затова няма да ви припомням рецептата за извара с печена чушка, ще спомена само думата “пасатор”, също и зехтин, няма да премълча и за малко чесън, ако е подходящо. Само за протокола - маже се на препечени филийки. И е доказателство, че с Джулиа Робъртс сме на един акъл, поне що се отнася до простите вкусотии…
Грешката е вярна
Обичате ли кисело мляко?
Ако да, то значи обичате грешка. Защото киселото мляко се е появило по грешка. Нека украсим малко историята и я разкажем така:
Много отдавна, в прастари времена, в кухнята свещенодейства готвач. По-точно той там царува, а действа помощникът му. За малко готвачът се отклонява, примерно отива да съобщи на владетеля какво ще е менюто за поредното пиршество и помощникът, нали е несръчен, замърсява млякото докато го сипва в огромна делва. Добре, обаче помощникът освен несръчен, явно е и късметлия, защото в млякото попада не друго, а бактерията, която след време ще бъде наречена от благодарните потомци бацилум булгарикум. В резултат, след няколко часа, когато делвата е поднесена на пиршеството, в нея няма прясно мляко, а някаква гъста бяла непозната маса. “Измяна!” крещи владетелят и вика палача, готвачът се поти и мрънка, помощникът трепери. Добре, обаче готвачът опитва от делвата и на лицето му се изписва блаженство от прекрасния вкус. След малко всички гребат с лъжиците и викат на старобългарски “Браво!”, готвачът става главен готвач, а помощникът му отървава боя. Така на земята българска се появява млякото кисело благодарение на щастлива грешка.