Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Винаги съм се чудил защо е така мръсно в нашите градове. Между другото, не във всички. Преди година бях за няколко дни в Хисаря и ми направи страхотно впечатление колко чисти са улиците там. Вярно, бях извън активния сезон и хората бяха малко. Казват, че това е причината - в градовете ни има твърде много хора. Обаче дайте да си го кажем докато е време - не може да се осигури чистота чрез намаляване на броя на хората, не, че не са правени опити, обаче не бива, в 21 век сме и в Европа, където дори и в големите градове е сравнително чисто при определени условия.
От друга страна проблемът е точно в хората. Учените са доказали теоретически и експериментално, че боклуците не се самозараждат, хвърлят ги хората. Значи за да са почисти градовете ни, трябва хората да не хвърлят боклуци където им падне, а където и както трябва. Много пъти съм виждал как човек слиза от превозното средство и си хвърля билета на земята, или си купува цигари, или вафла, или баничка и опаковката хвърля на земята. Наблюдавал съм внимателно - тези хора не правят това нарочно, от злоба, те го правят механично, така, както дишат. Какъв е изводът - тези хора не са научени да пазят чисто. Научени са да се возят в градския транспорт, научени са да си купуват разни стоки, научени са може би да си мият зъбите, обаче да пазят чисто не са научени.
С някои мои приятели и познати през годините сме правили експеримент - може ли човек да научи детето си да пази чисто? Резултатите от проведените експерименти категорично доказват, че това е възможно - достатъчно е човек да обясни на детето си, че трябва да хвърля боклуците в съответните кошчета и самият той да прави това, само след един-два опита детето започва да пази чисто така естествено и непринудено, както примерно диша. Къде е голямата трудност? Експериментите показаха, че не е трудно да приучиш детето си да пази чисто, трудното е да му обясниш защо то трябва да прави така, след като околните не го правят. Слава Богу, и това не е нерешим проблем, ако си търпелив и честен.
Но да се върнем към великденските яйца. Как да ги оползотворим без да замърсим около нас с килим от яйчени черупки? Това е задача, родееща се по сложност с безопасното унищожаване на ядрените арсенали. Какво да ги правим черупките? Аз дълго мислих по въпроса, рових доста из Интернет, посъветвах се с класиците и смятам, че открих разумното решение. Чуйте какво пише Плиний в своята “Естествена история” за бита на пигмеите, които според него населяват Индия: “къщите им са направени от кал, пера и черупки от яйца”. Ето в тази посока трябва да наблегнат по Великден българските строители, хем черупките от яйца ще оползотворят, хем това може би ще ни откъсне от новобогаташкия мутробароков архитектурен стил, който властва в градовете ни.
С черупките се оправихме, сега ще кажа и за самите яйца. За разнообразие можете да направите от тях пиянска салата. Защо се нарича така тази салата аз мога само да гадая, предполагам понеже е лесна, на пияна глава човек ако тръгне да кълца шопска салата примерно, може да стане беля, а тук обелваш яйцата, нарязваш ги на четири, най-трезвият накълцва пресен лук – по Великден му е времето и лесно се кълца, сипваш обилно оцет, също зехтин или олио, сол, може и чер пипер и готово. А най-хубавото е, че въпреки името си, това е салата, подходяща и за въздържатели, пък и представя яйцата в по-различна кулинарна светлина.
Вкусни фестивали
Като чуете думата “фестивал” за какво се сещате?
Аз се сещам за “Златният Орфей”, много ранен детски спомен ми е той и затвърждаван всяка година, сега и насън да ме сбуташ и да ми кажеш “Златният Орфей”, веднага ще отговоря Анита Хегерланд. За по-младите ни слушатели нека да дам допълнителна информация - Анита Хегерланд е от Норвегия, тогава беше 8-9-годишно дете, което симпатично изпя на фестивала песента “Арлекино”, очарова всички, а пък аз, нека да разкрия сърцето си, тогава също 8-9-годишен, бях влюбен в нея.
Между другото на “Златният Орфей”, пък и в естрадата изобщо, най-много се пееше за любов. Изсвири оркестърът първите акорди, изпее изпълнителят “обичам те” и започва да уточнява “твоите очи, твоите ръце, твоите коси” и така нататък орган след орган и крайник след крайник, на части се изпяваше влюбеността, за да не вземе случайно на към секс да отиде работата.
Не това обаче е голямата грешка на естрадата, която я прати в златния архив на музиката, а неправилният инструментариум, с който боравеше тя относно любовта. То си се знае - любовта на мъжа минава през стомаха. Не през очите, не през ръцете, да не говорим за косите, веждите и мустаците. Трябваше дейците на естрадата да се посъветват с готвачите и тогава вместо да пеят “твоите очи, твоите коси”, щяха да пеят “твоите сърми, твоята мусака” и естрадата щеше да пребъде. Доказателство - попфолкът, респективно чалгата.