Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Между другото, киселото мляко го има и в Турция и Гърция, в районите, граничещи с нашата страна. Гръцкото кисело мляко е кремобразно и не така кисело като нашето. Много е хубаво, но и нашето е страхотно, особено когато за направата му е използвано мляко. Сега, нали е 21 век и за направата на кисело мляко у нас се използват доста неща, от сухо мляко до нишесте, но някак си се страни от истинското мляко. А ако по някаква грешка вземат, та сложат мляко, преди това то е направено на масло, сирене и кашкавал и каквото е останало, се натоварва с непосилната задача в края на земния си път да се преструва на кисело мляко. Тук виждаме колко могъщ е бацилум булгарикум, щом дори и в този случай налице е кисело мляко. Обаче иначе този случай е грешка, нещастлива, поне за консуматорите, защото за производителите тя е печеливша.
Поради тази особеност на българската хранително-вкусова промишленост не е чудно, че доста хора си купуват мляко от някой селски чичо или леля и сами си го заквасват. Те не грешат като се грижат за здравето си, но иначе това е грешка от гледна точка на държавата. За добро или за лошо отмина времето, когато хората сами си произвеждаха всичко, сега, нека припомня пак, е 21-и век и темповете са други. Сега не е необходимо кисело мляко да се прати в писмо от единия край на земята до другия. А някъде в началото на миналия век има такъв случай.
Разказаха ми как някакво момче българче емигрирало в Латинска Америка. Огледал се нашенецът там какво да прави, видял, че си нямат хората кисело мляко, а пък условията му се видяли подходящи и писал на майка си в България. Тя натопила парче марля в кисело мляко, изсушила го и му го изпратила с писмо. След две-три седмици, като получил писмото, нашенецът намокрил марлята и със съживения щам заквасил мляко. Така българското кисело мляко отишло в Латинска Америка, а нашият човек развъртял успешен бизнес. Тази история обаче няма щастлив край. По-късно нашенецът се върнал в България за да помага и да гради, но както често се е случвало с такива хора по нашите земи, взели, та го убили. Какво да говорим, постъпката му е била голяма грешка от гледна точка на успешния бизнес, но пък е щастлива грешка от гледна точка на България, която има нужда точно от такива грешници.
Докато в България продължаваме с грешките - щастливи или не, чакайте да ви кажа какво правят в Турция. В Турция правят айрян. Ние също правим айрян, но турският е страхотен и който веднъж го е опитал, вечно иска още и още. Между другото тайната на турския айрян е много проста - добавят прясно мляко, което заглажда чепатия характер на киселото мляко. Побългарената рецепта изглежда така - предварително добре разклатена кофичка кисело мляко се изсипва в кана, след това се сипва и толкова вода. Добавя се прясно мляко на око, в зависимост от това колко от киселината искате да смекчите, но примерно между 1/4 и половин кофичка от кисело мляко. Слага се и сол, пак на вкус. Разбърква се добре, пие се охладен. И накрая най-важната и най-тайна съставка - в Турция айряна го сервират гарниран с уважение, усмивка и симпатия. Добре е и ние да си държим от тези подправки в кухнята и най-вече да ги използваме при всеки удобен случай…
Чисто и просто
Остават ли ви много яйца след Великден?
Не може да не остават. Човек боядисва за да подаряв, на него му подаряват, изобщо въртят се насам-натам боядисани яйца и на другия ден, като се огледа човек и вижда, че го очаква голямо варено-яйчено меню. Как да го разнообразим е логичният въпрос.
Варено яйце натюр бързо омръзва, в зелената салата да го сложиш – прекрасно е, ама пак омръзва. Ще трябва някак да се разчистят яйцата от вкъщи, още повече, че Великден е време за пролетното почистване и то е тъкмо за такива, поизостанали почиствания.