Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Защо това е най-жизнената музика? Защото там любовта се трактова правилно, пример песента “всичките прасета на мезета”, суперхит и ненапразно, не може да не е хит песен, в която влюбените разфасоват де що има прасета, следва консумация, два стомаха в един се сляха и накрая влюбените се озовават на седмото небе, глухи за останалия свят и най-вече за подканите да платят сметката.
Сега “Златният Орфей” го няма и не защото е забранен, просто сега времето е друго, сега времето е за бира, секс и рокендрол. Виждате колко прямо е всичко, няма ръце, очи, коси, направо върху секса се съсредоточава работата, но за него ние сега няма да говорим, който се интересува за подробности, има купища литература по въпроса, най-често богато илюстрирана. И за рокендрол няма да отварям дума, той не е за тълкуване, той е за слушане. Сега ще отворя дума за бирата.
Освен чудесен релаксант - когато е в умерени дози, бирата е и страхотно допълнение за ред ястия. Класика, която е гениална в своята простота е пилето с бира. Сега ви предлагам варианта пилешки бутчета с бира, понеже, поне според моята кулинарна школа, бялото пилешко месо не върви с бира. И така, как се приготвя това кулинарно вълшебство? Първо, надувате парчето “Бира, секс и рокендрол” на Георги Минчев. След това измивате бутчетата, които може да са само долни, може да са само горни, а може и да са смесени от двата вида. Слагате ги в тава, сипвате малко вода, сипвате и повечко бира, посолявате, слагате дафинов лист, много чесън на едро и мятате във фурната, това е цялата философия, пече се бързо и ако ви се занимава, последните петнайсетина минути често-често обливате бутчетата с вълшебния сос, за да стане кожата им хубава като на добре поддържана манекенка. А, ето къде се крие подводен камък - да не се изпари сосът, следете го зорко и ако количеството му застрашително намалее, долейте гореща вода. Това е то, какво му трябва на човек - една проста, но мераклийска рецепта и бира, секс и рокендрол, в умерени количество, все пак…
Като по книга
Коя книга предпочитате - полезната или занимател-ната?
В последно време у нас като че ли се забелязва превес към полезната книга - година след година все повече българи се ограничават с редовно препрочитане на спестовните си книжки. Освен това е пълно с готварски книги, веднъж се загледах в кварталния супермаркет, имаше щанд с петдесетина различни готварски книги, за всякакви вкусове, от “Супата, това е толкова лесно” до “Тайните на японското суши, как да го направим без да се порежем”. После хвърлих поглед в книжарница - готварските книги са стотици.
Това сигурно не е случайно. както със спестовните книжки, така и с готварските. За спестовните не знам точно, но готварската мания сигурно се подклажда от телевизията. Който и канал да включите, по което и време да го посетите, все се готви. Известни и неизвестни кулинари режат, кълцат, пасират и фламбират, а телевизионният зрител преглъща пред екрана. Няма нищо по-вредно от кулинарните телевизионни предавания. Не стига, че ти разпалват апетита, ами и се ядосваш, че друг после ще излапа кулинарното чудо, което ти си гледал като куче пред касапница как се приготовлява. Дано тази човекоубийствена кулинарна политика на телевизиите да тласне хората към книгите, ама не към кулинарните, а към другите, художествените.
Художествената литература е извор на кулинарни рецепти. Но за разлика от кулинарните предавания по телевизията, където храната е център на предаването и като един ревнив бог захлупва всичко друго, храната в книгите е част от атмосферата, тя не е цел, а средство, с което се прокарва художествената идея.
Да разгърнем българската класика. “Под игото”, учи се и в училище. Разгръщаме първия български роман и какво откриваме още на първата му страница? Цитирам първото изречение на романа: “Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.” Следва описание на трапезата. Хубава патриархална трапеза, на двора, под лозата, наблизо тече барата, в която се студи руйно вино. Освен него, народният поет споменава от менюто хляб и после, за храносмилане след вечерята, кафе.
Много по-подробно дядо Вазов описва друг, станал съкровен за традиционния български чревоугодник, момент от романа - ешмедемето в местността Силистра йолу. Чуйте вдъхновените му слова “Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство.” Хубаво е забелязал класикът и човек започва да се пита цялата тази чалга и промоция след промоция на плазмени телевизори и невероятни джиесеми дали не са реакция на някакво робство?