Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Но да не се отклоняваме от литературата, не можем да не кажем и нещо за “Бай Ганьо”. В европейските си пътешествия бай Ганьо не се отдава на кулинарни излишества, той, по автор, набляга на похлупците със сол и пипер, сухият корав като камък самун и поостарелият кашкавал. Бай Ганьо пести и това е разбираемо, неговата мисия не е да се наслаждава на живота, той трупа начален капитал. Добре, обаче има моменти, когато и този герой показва, че не е чужд на кулинарните наслаждения.
Какво консумира бай Ганьо у Иречек, разбира се, безплатно? Най-вече супа, бледа европейска супа, която той разлютява с българска люта чушка до степен, която, според разказвача, може да отрови непривикнал човек. Супата се гарнира с колосално за европейските стандарти количество хляб. Какво е второто, какъв е десертът не е ясно. Но за отношението на бай Ганьо към основното ястие можем да съдим по неговото кулинарно постижение с печената риба в „Бай Ганьо на гости”. Като оставим настрана бруталността на оригинала, това си е готова рецепта за печена на скара риба.
Как приготвя рибата бай Ганьо - разтрива я хубаво отвън и отвътре със сол, червен пипер, чер пирер и я мята да се пече. Като е готова - веднага на масата, понеже, нека цитираме както е по автор, “Прясна риба не е ли гореща - хвърли я!” И още един цитат “Скоро! Скоро! Додето е гореща, дайте лимон и вино, без вино две пари не чини!” Така е, прясна печена риба се яде гореща, с лимон и с винце. И най-вече с компания. Защо гювечът в Силистра йолу е така неземно вкусен? Защото се изяжда с хубава компания, тя е най-хубавата подправка за всяко ястие, дори и най-скромното…
Доброто старо време
Въздишате ли по доброто старо време?
Аз, няма да крия, понякога въздишам по доброто старо време, когато не плувах в морето на живота, стараейки се да не потъна, а тепърва се готвех да скоча в него с някой красив лупинг. Обаче като изпадна в такова състояние, веднага си казвам, че доброто старо време е добро най-вече защото тогава човек е бил по-млад и по-наивен. Колкото по-млад и по-наивен - толкова по-добре. За съжаление единствената възможна промяна е към по-стар и по-мъдър. Е, и това не е лошо, понеже си е естествено.
Ето и друг довод - доброто старо време някога е било настояще. При това често пъти е било настояще продължително време - “абе няма ли да свършат тези…” и следват неприятностите, които сега, в тогавашното бъдеще време, а сегашно настояще, сме забравили.
Споменах бъдещето време - трябва да се пазим от него. Тази частица “ще” е поразила повече хора, отколкото атомната бомба. “Ще направя това, ще се справя с онова…” Някак си при активните действия доминира “ще”, а сегашното време е по-слабо представено - “правя това, справям се с онова…”, да не говорим за миналото време - “направих това, справих се с онова…”
Имам в къщи един сборник, нарича се “Книга на добродетелната девойка”, издаден е в края на 19 век и текстовете в него не са наши, български, а са преведени от френски и леко побългарени. От тази книга добродетелните девойки се научават как да се обличат, кога да кажат “добър ден” и кога “пардон”, как се бродира гоблен и как се подреждат цветя във ваза, има и много интересен за нас, любителите на хапката, раздел за готвенето, който започва с изречението “Пред печката винаги бъдете спретнати”. Звучи много съвременно, въпреки че е в текст, изпълнен с носовки и думи като “обуща” и “дилаф”. “Винаги бъдете спретнати”, разбирай минете през живота като манекенки на дефиле, с изправени глави, изпънати рамене, уверена крачка и дори да се спъвате на всяка стъпка в кретенските измишльотини на някой маниак дизайнер на облекло, пак бъдете спретнати.
Сещам се и за един друг текст, който звучи адски съвременно - “какви времена настанаха, младите не уважават старите и всеки иска да напише книга”. Това не е надпис със спрей на стена, направен току-що, а надпис от Древния Египет, написан преди много, много векове, тогава, когато учебниците по история са били тънки като средностатистическа спестовна книжка.
Интересно, в Древния Египет дали хората са въздишали по доброто старо време? И дали са се надявали на по-добро бъдеще? Това не е известно, няма запазени такива текстове, както не успях да открия и говарска книга от Древния Египет. Оказа се, че първата истинска готварска книга е написана по-късно, малко след раждането на Христа от изтънчения римски чревоугодник Апиций. Той е човекът, създал рецептата за приготвяне на славееви езици, но аз сега няма да ви запозная с нея, а с една друга, която показва, че римската аристокрация не е използвала всичките си усилия само да се разлага.