Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

— Не е изрод — каза кротко Джон. — Вълчище е. Те стават по-големи от другите.

— От двеста години никой не е виждал вълчище откъм южната страна на Вала — каза Теон Грейджой.

— Аз обаче го виждам с очите си — отвърна Джон.

Бран откъсна очи от звяра. И чак тогава погледна вързопчето в ръцете на Роб. Извика радостно и се приближи. Палето беше като топчица сиво-черна козина, все още със затворени очи. Мърдаше сляпо до гърдите на сгушилия го Роб, търсеше бозка между кожите му и жално проскимтяваше. Бран нерешително посегна.

— Ела — подкани го Роб. — Можеш да го пипнеш.

Бран протегна нервно ръка, погали го и се обърна към Джон.

— Видя ли?

Той му натика в ръцете друго кутре.

— Пет са.

Бран седна в снега и притисна вълчето до лицето си. Козината му беше мека и топла.

— Вълчища да бродят из пределите на кралството след толкова години — измърмори майстор-конярят Хълън. — Не ми харесва.

— Поличба е — каза Джори.

Баща им се намръщи.

— Това е просто един мъртъв звяр, Джори. — Но изглеждаше обезпокоен. Обиколи тялото и снегът заскърца под ботушите му. — Какво ли го е убило?

— Има нещо в гърлото й — каза Роб. Чувстваше се горд, че е намерил отговора още преди баща му да попита. — Ето там, под челюстта.

Баща му коленичи и пъхна ръка под главата на звяра. Дръпна рязко и го вдигна, така че да го видят всички. Счупен еленов рог, около стъпка дълъг, с потрошени разклонения и плувнал в кръв.

Изведнъж групата се смълча. Мъжете гледаха тревожно еленовия рог и не смееха да продумат. Дори Бран усети страха им, макар да не го разбра.

Баща му хвърли костта и отри ръцете си в снега. Гласът му разкъса омагьосаната тишина.

— Изненадан съм, че е доживяла да се окучи.

— Може и да не е — отрони Джори. — Слушал съм приказки… може да е била вече мъртва, когато кутретата са се родили.

— Родени в смърт — подхвърли друг от мъжете. — Най-лошият късмет.

— Все едно — каза Хълън. — Без друго скоро ще умрат.

Бран изхлипа отчаяно.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — съгласи се Теон Грейджой и извади меча си. — Подай ми зверчето, Бран.

Малкото същество се размърда до гърдите му, сякаш чу и разбра.

— Не! — проплака Бран. — Мое си е.

— Прибери меча, Грейджой — властно каза Роб, почти като баща си, с тон на владетел, какъвто щеше да стане един ден. — Ще запазим палетата.

— Не може, момче — намеси се Харвин, синът на Хълън.

— Най-милостиво е да ги убием — добави Хълън.

Бран се обърна към татко си за помощ, но той само го изгледа мрачно.

— Хълън казва истината, синко. По-добре бърза смърт, отколкото агония от студ и глад.

— Нее! — Очите му се напълниха със сълзи и той извърна лице. Не искаше да плаче пред баща си.

Но Роб се възпротиви.

— Червената кучка на сир Родрик се окучи миналата седмица. Само две кутрета оживяха. Ще има достатъчно мляко.

— Ще ги разкъса, щом се опитат да сучат.