Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Призванието на войника е благородно призвание, стига само той да служи на страната на правдата — възрази Следотърсача. — И тъй като злосторниците са французите, а негово свещено величество и нашите колонии се борят за правото, аз мисля, че сержантът има спокойна съвест, както и добро име. Никога не спя тъй спокойно, както след бой с някой минго, макар че аз си имам свое правило — да се сражавам като бял човек, а не като индианец. Ето например Голямата змия си има свои представи за нещата, а аз си имам мои и въпреки това сме се били рамо до рамо през всичките тези години, без някой от нас да си е помислил лошо за другия. Винаги му казвам, че независимо от вярата му има само едно небе и едно чистилище, но че пътищата към тях са многобройни.
— Това е много мъдра мисъл и той би трябвало да ви вярва, ала лично аз смятам, че повечето от пътищата към чистилището са по суша. Морето, както казваше бедната ми сестра Бриджит, е място за очищение на душата, изгубиш ли из очи брега, далеч си от всякаква съблазън. Съмнявам се обаче дали същото може да се каже за вашето езеро тук.
— Съгласен съм, че градовете и поселищата те тласкат към греха, но нашите езера отвсякъде са оградени с гори, а нима има друг храм, в който човек да се чувствува по-близо до Бога? Признавам, хората не са еднакви дори в пустинята, защото разликата между един минго и един делауер е толкова голяма, колкото между слънцето и луната. И все пак се радвам на нашата среща, приятелю Кап, макар и само затова, дето ще убедите Голямата змия, че на света съществуват езера, в които водата е солена. Откакто се познаваме с него, почти не сме били на различно мнение. И ако мохиканът изпитва такова доверие в мен, каквото аз към него, би трябвало да вярва напълно всичко онова, което съм му разказал за нравите на белите хора и за природните закони. И все пак, струва ми се, нито един червенокож не е повярвал напълно на оня, който му е разказвал за Големите солени езера и за това, че реките имат не само горно течение.
— Всички тези разсъждения са ви довели до погрешно разбиране на нещата — отговори Кап, като поклати снизходително глава. — Вие сте приел, че вашите езера и плитчини са ветроходен кораб, а океанът с неговите приливи и отливи — най-обикновена лодка. Пронизваща стрела и Голямата змия не бива да се съмняват в това, което сте им разказали за солените езера, но на мен, да си призная, ми е трудно да повярвам на приказките за някакви си там затворени морета, а още по-малко пък, че съществува някъде сладководно море. Предприех това дълго пътешествие не само за да направя услуга на сержанта и на Магнит — въпреки че той беше съпруг на сестра ми, а момичето обичам като свое дете, но и за да се уверя със собствените си сетива в тия неща.
— Грешите, приятелю Кап, грешите, като не вярвате, че всички тези неща съществуват на този свят единствено благодарение на Божията десница — възрази разпалено Следотърсача. — Хората от градовете и поселищата имат ограничени и неправилни схващания за могъществото на тази десница, но ние, които всеки ден сме свидетели на нейната сила, виждаме нещата по-различно. Като казвам ние, имам предвид хората от бялата раса. Червенокожият си има свои представи и това е напълно естествено, не е голяма беда, ако те не се покриват напълно с представите на белите. И все пак повтарям — има неща, които са изцяло във властта на Провидението и сладководните и солените езера са едни от тях. Не твърдя, че мога изцяло да обясня тези явления, но смятам, че всички ние сме длъжни да вярваме в тях и аз съм дълбоко убеден, че същата Ръка, която е сътворила сладката вода, е сътворила и солената.
— Почакайте, Следотърсачо — прекъсна го Кап малко ядосано. — що се отнася до вярата, то аз си имам своя вяра, вяра на смел и честен човек, и никога не бих обърнал гръб някому, когато съм по море. Аз по-скоро съм свикнал да оправям въжетата по мачтата и да проверявам дали платната са си на място, отколкото да се моля, когато се зададе ураган, но знам, че нерядко ние сме само едни безпомощни същества и струва ми се, отдавал съм почит там, където е било необходимо. Искам да кажа или по-скоро да наблегна на следното: тъй като очите ми прекалено много са привикнали на огромните маси солена вода, то преди да повярвам, че една вода е сладка, искам първо да я опитам със собствения си език.
— Бог е отредил на елените да ближат сол, а за хората, били те червенокожи или бледолики, е създал сладководните извори, за да утоляват жаждата си. Глупаво е да се мисли, че не той е създал езерата с чиста вода на запад и с нечиста — на изток.