Следотърсача

Насядали бяха в кръг и се хранеха от един общ дървен поднос, пълен със сочни късове еленово месо, а разговорът им разкриваше характерните особености на всеки от тях. Индианците мълчаха и лакомо ядяха — местното население на Америка, изглежда, изпитва ненаситен глад към еленовото месо, а двамата бели бъбреха оживено, като скачаха от тема на тема и всеки упорито отстояваше своето схващане. И тъй като техният разговор би помогнал на читателя да узнае някои факти и обстоятелства, които да го ориентират в по-нататъшния ни разказ, добре ще е да го предадем накратко.

— Вие несъмнено сте доволен от своя начин на живот, Следотърсачо — продължаваше Кап, след като пътешествениците бяха вече утолили първоначалния си глад и с известна придирчивост отбираха по-хубавите и по-сочни мръвки. — И той си има своите рискове и сполуки, както и нашият, на моряците, но докато ние прекарваме живота си само върху вода, вие прекарвате вашия на сушата.

— Не, и ние срещаме вода при нашите пътешествия и преходи — възрази белият му събеседник. — Ние, хората по границата11, умеем да си служим с греблото и харпуна не по-зле, отколкото с пушката и ловджийския нож.

— Да, но умеете ли да боравите с реите12, с щурвала13 и лота14 и с рифщертите15? Греблото си има своята стойност, не ще и дума, но в лодката, а за какво ще ти послужи то на кораба?

— Що се отнася до мен, аз уважавам чуждите професии и напълно вярвам, че всяко едно от нещата, които изброихте, си има своето полезно предназначение. Човек като мен, който е живял сред много племена, умее да разграничава нещата според тяхната стойност. Боята на един минго например не е същата като боята на делауера и този, който очаква да открие войн под дрехите на една скуоу, дълбоко се лъже. Аз не съм много стар, но съм живял в горите и познавам добре човешката природа. Не изпитвам голямо уважение към учеността на онези, които живеят в градовете, защото и досега не съм срещнал сред тях някой, който да умее да стреля с пушка или да разпознава следи.

— И аз разсъждавам по същия начин, Следотърсачо. Да вървиш из улиците, да ходиш на черква в неделя и да слушаш проповеди, още не значи, че си човек. Изпрати момчето по море, ако искаш да му се отворят очите, дай му възможност да опознае други народи или, както аз се изразявам, лицето на природата, ако искаш то само да опознае себе си. Ето например моят зет, сержантът, е най-прекрасният човек на света, но какво в края на краищата е той? Войник и нищо повече. Е, всъщност — сержант, но както знаете, сержантът си е пак войник. Когато пожела да се ожени за бедната Бриджит, моята сестра, аз я предупредих какво представлява той, каква е службата му и какво може да се очаква от такъв съпруг; но нали знаете момичетата, когато им влезе нещо в главата. Вярно е, че сержантът се издигна в службата си, казват, че бил голям човек във форта, но бедната му жена не доживя да го види, защото ето вече четиринадесет години, откак е умряла.