Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
При цялата си самонадеяност и тесногръдие Кап не можеше да не изпита уважение към искреността и простодушието на Следотърсача, макар че никак не му се щеше да повярва в нещо, за което години наред упорито бе твърдял, че е невъзможно. Не му се щеше да отстъпи, а в същото време се чувствуваше неспособен да противостои на тези тъй чужди нему разсъждения, изпълнени в еднаква степен със силата на правдивостта, вярата и достоверността, и затова остана доволен, когато с извъртане успя да отклони въпроса.
— Добре, добре, приятелю — отвърна той, — нека сега прекъснем спора си. Сержантът и без туй ви е изпратил да ни заведете именно до това езеро. В такъв случай не ни остава нищо друго, освен да опитаме водата, като стигнем до него. Но запомнете добре — аз не твърдя, че водата не е сладка на повърхността. Понякога и самият Атлантически океан отгоре е сладководен, там, където се вливат големите реки. Но вярвайте ми, ще ви покажа един начин за изпробване на водата на много клафтери16 дълбочина, за който на вас и през ум не ви е минавало, и тогава вече ще разберем със сигурност.
Водачът на драго сърце се съгласи да изоставят тази тема и да заговорят за друго.
— Ние не се гордеем много с нашите способности — забеляза той след кратко мълчание — и много добре знаем, че тези, които живеят в градовете и край морето…
— По морето — прекъсна го Кап.
— …добре, по морето, щом така желаете, приятелю, исках да кажа, че тези хора са далеч по-облагодетелствани от нас, които живеем в пустинята. Тук всеки си има свое призвание, свое природно дарование и не страда от излишна суетност и самохвалство. На мен например природата ми е определила да обхождам горите, за да търся следи и да стрелям с пушката си по дивеча. Е, вярно, служа си и с греблото и харпуна, но не мога да се похваля, че съм особено изкусен с тях. Виж, младият Джаспър, който в момента разговаря с дъщерята на сержанта, е друга порода човек, може да се каже, че във водата той се чувствува като същинска риба. Индианците и френците от северния бряг го наричат Сладка вода тъкмо за това му качество. Да борави с весло и въжета, той умее отлично, но не и да запали огън в гората.
— В края на краищата трябва да има нещо вярно в това, което казвате — рече Кап. — Ето например вашия огън. Да си призная, Пронизваща стрела затъмни всичките ми познания и опит в мореплаването, като каза, че димът идва от огън на бледолики; тази негова опитност според мен може да се сравни с умението да направляваш кораб в непрогледна нощ, когато вятърът те гони по петите.
— В това няма нищо необикновено… нищо необикновено — отвърна Следотърсача и се затресе от безмълвен смях — обичайната му предпазливост го възпираше да издаде и най-слабия звук. — Ние прекарваме дните си сред великото училище на природата и не ни е трудно да усвояваме уроците му. Бихме били безпомощни като ей тези дървета, когато търсим някоя следа или се промъкваме с важни известия през горската пустош, ако не умеехме да различаваме тези подробности. Сладка вода, както го наричаме, тъй много обича водата, че заедно със сухите съчки, които лежат струпани наоколо в огромни количества, е събрал за огъня и две-три влажни, а струва ми се, дори вие моряците би трябвало да знаете, че суровото дърво дава черен дим. В това няма нищо необикновено и тайнствено освен за онзи, който не тачи Бога и не се прекланя със смирение и признателност пред неговото всемогъщество.
— Зорко око има Пронизваща стрела, щом може да долови такава незначителна разлика.
— Позорно би било за един индианец да не я забележи! Особено сега по време на война червенокожият се движи из гората с още по-изострени сетива. Всяка раса си има своите черти и своите закони. Доста години минаха, докато успях да овладея най-висшите тайни на горската наука, защото на белите не се удава да усвоят познанията на червенокожите така лесно, както овладяват своите собствени, но за познанията на белите всъщност не мога да съдя, тъй като съм прекарал по-голяма част от живота си в горите.
— Добър ученик сте бил, Следотърсачо, ако съдя по отличните ви познания. Но аз мисля, че не би представлявало голяма трудност за който и да е човек, отраснал по море, да изучи тези дреболии, стига само да реши да насочи ума си към тях.
— В това не съм убеден. За бледоликия е толкова трудно да усвои навиците на червенокожия, колкото е трудно и на индианеца да привикне с обичаите на белите. По мое мнение расата си остава раса и нито едните, нито другите могат да се променят.
16
Клафтер — 182 см морска дълбочина. — Б. пр.