Следотърсача

— На нас ни се вижда огромно — отговори Следотърсача, без да се мъчи да прикрие усмивката, която просветна по загорялото му обветрено лице, — но се опасявам, че някои може да го намерят малко. И то наистина е малко, когато искаш да избягаш от врага. Онтарио има два края и ако неприятелят се страхува да го прекоси, може спокойно да го заобиколи.

— Да, ето какво може да му дойде до главата на човек от тези ваши проклети сладководни езерца! — сопна се Кап тъй високо, че веднага съжали за неблагоразумието си. — Къде се е чуло някога пиратски или търговски кораб да е заобиколил Атлантическия океан откъм единия му край?

— Може би океанът няма краища?

— Няма, разбира се, нито страни, нито дъно. Хората, закотвени удобно на единия от бреговете му, няма защо да се страхуват от онези, които са акостирали на срещуположната страна, ако ще да са и най-големите диваци, стига само да не владеят изкуството да строят кораби. Не, не, хората от бреговете на Атлантика няма защо да се страхуват нито за кожата, нито за скалпа си. В ония страни човек може спокойно да си легне вечерта, без да се опасява, че като се събуди сутринта, няма да намери косата си на главата — разбира се, ако не носи перука.

— Тук не е така. Не искам да тревожа девойката, затова няма да се впускам в подробности — макар че тя, доколкото виждам, много съсредоточено слуша Сладка вода, както го наричаме ние, но като имам предвид положението по границата, бих рекъл само, че без опитността, придобита от мен, преминаването на пространството, което ни дели от форта, би било много рисковано тъкмо в този момент. От тази страна на Онтарио има толкова много ирокези, колкото и от другата. Именно поради това, приятелю Кап, сержантът ни помоли да ви пресрещнем и да ви преведем дотам.

— Как! Нима тези негодници се осмеляват да кръстосват тъй близо до дулата на форта?

— А нима гарваните не се нахвърлят върху трупа на убития елен, макар ловецът да е наблизо? Навъртат се насам, разбира се. Между фортовете и поселищата постоянно се движат бели, а индианците вървят по следите им. Голямата змия дойде по единия бряг на реката, аз по другия, за да проверим дали тъкмо тук не се крият някои от тези нехранимайковци, а смелият моряк Джаспър докара лодката. Сержантът тъй трогателно му разправи всичко за дъщеря си: как сърцето му тъгувало по нея, колко мила и послушна била тя, че накрая младежът беше по-скоро готов да се втурне сам-самичък право в лагера на мингосите, отколкото да не тръгне.

— Ние му благодарим… тази негова отзивчивост ще ни накара да го уважаваме повече и все пак не смятам, че момчето е поело кой знае колко голям риск.

— Само риска да бъде застрелян из засада, докато, вперил очи във водовъртежите, е направлявал лодката по криволиците на бързия каменист поток. По мое мнение няма нищо по-опасно от това, да пътуваш по река, от чиито брегове те дебнат из засада, и тъкмо на тази опасност се изложи Джаспър.