Следотърсача

— А гората все ще се вие около нас щирборд19 и бакборд20 както досега, така ли?

— Какво казахте?

— Казах, че пак ще трябва да се провираме през тези проклети дървета!

— Не, не, вие ще тръгнете с лодката, войниците от форта почистиха Осуиго21 от плаващи дървета. Ще плавате надолу по течението на реката, а то е много бързо.

— А какво, по дяволите, ще попречи на тези мингоси, за които говорите, да ни застрелят, докато заобикаляме някой нос или се мъчим да избегнем подводните скали?

— Бог! Този, който често е помагал на други при по-големи беди. Неведнъж ме е застрашавала опасността да ми одерат и коса, и кожа, и всичко, но той заставаше на моя страна. Никога не влизам в сражение, без да помена Този неоценим съюзник, който може да ти помогне в боя повече отколкото всичките батальони ни шестдесети полк, наредени в една линия.

— Да, да, това навярно е достатъчно за един разузнавач, но ние, моряците, предпочитаме да действаме в открито море и нищо друго да не занимава ума ни освен задачата, която ни предстои — да даваме залп след залп — и никакви дървета и скали да не ни се пречкат.

— А също и никакъв Господ, предполагам. Повярвайте ми, мастър Кап, не е ли Бог на ваша страна, изгубил сте сражението. Ето, погледнете Голямата змия. Виждате ли белега от нож, който пресича лявото му ухо? Само куршумът от моята дълга карабина спаси скалпа му, половин минута още и той щеше да остане без косъм на главата. И винаги когато мохиканът ми стисне ръката в знак на благодарност, че съм го спасил, аз му казвам: „не, приятелю, единствено Бог ме доведе до мястото, където за малко не те убиха, той ми посочи дима, от който узнах, че моят брат е в беда.“ Разбира се, когато вече се озовах на мястото, останалото го довърших сам, защото видиш ли, че над приятеля ти е надвиснала томахавка, съобразявай бързо и действай мигновено, както направих и аз тогава, иначе духът на Голямата змия сега щеше да броди из щастливите ловни полета на прадедите си.

— Хайде стига, Следотърсачо, тези празни приказки са по-лоши, отколкото да те одерат цял — от носа до кърмата. След няколко часа слънцето ще се скрие, затова нека да се понесем по тази ваша река веднага щом можем. Магнит, скъпа, готова ли си за път?

Магнит скочи, поруменя силно и започна да се приготовлява за предстоящото пътуване. Младият Джаспър й бе разказвал тъй увлекателно за все още далечния форт, към който пътуваха, за баща й, когото тя не беше виждала от дете, и за начина на живот в пограничните гарнизони, че тя не бе чула нито дума от току-що предадения разговор. Цялото й съзнание дотолкова се бе насочило към тези тъй интересни неща, та не особено приятните теми, по които бяха спорили двамата мъже, седнали край нея, не бяха стигнали до ушите й. Суетнята около тръгването сложи край на всякакви по-нататъшни разговори и тъй като багажът на водачите беше незначителен, след няколко минути групата беше готова да потегли. И тъкмо се канеха да напуснат мястото, където бяха лагерували, Следотърсача, за изненада дори и на своите помощник-водачи, събра наръч съчки, хвърли ги върху недогорелите въглени на огъня и нарочно подбра някои по-влажни, та да се вдигне колкото се може по-гъст и по-черен дим.