Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
— Би трябвало да имат формуляр. Това ще спести четири пети от времето.
— Да.
Мартин Бек зарови из джобовете си.
— Не пуша, както ти е известно — обади се злорадо Колберг.
— Областният управител има пресконференция след половин час. Иска да отидем.
— Аха. Е, това ще е адски забавно.
Той посочи вестника и продължи:
— Да можехме ние да ги питаме тия драскачи, поне един път. Четири дни поред този тук пише, че се очаква арест следобед. А мацката изглежда ту като Анита Екберг, ту като София Лорен.
Той стана от леглото, закопча ризата и започна да си завързва обувките.
Мартин Бек приближи до прозореца.
— Ще вали — каза той.
— Майната му — Колберг се прозя.
— Уморен ли си?
— Нощес съм спал два часа. Бяхме навън на лунна светлина сред широките гори и търсехме оня тип от Санкт Зигфридс.
— Да, да.
— Да, да. И след като ровичкахме около седем часа в този туристически пейзаж, някой все пак благоволи да каже, че момчетата са го пипнали в Берцелипарк оная вечер.
Колберг беше облечен и пъхаше пистолета в джоба си. Хвърли бърз поглед към Мартин Бек и каза:
— Изглеждаш кофти. Какво има?
— Нищо особено.
— Хайде да вървим. Световният печат ни очаква.
В стаята имаше вече двайсетина журналисти. Освен тях там бяха областният управител, градският прокурор, Ларшон и един телевизионен оператор с камера и две лампи. Алберг не се виждаше никъде. Областният управител седеше зад една маса и разлистваше замислено някаква папка. Повечето стояха прави. Столовете не достигаха. Всички най-недисциплинирано говореха един през друг. Беше тясно и въздухът бе успял да се развали. Мартин Бек ненавиждаше тълпите. Направи няколко плъзгащи крачки зад останалите и се настани с гръб към стената, тъй че да е на границата между питащи и отговарящи.
След няколко минути областният управител се обърна към шефа на полицията и му пошепна нещо. Градският прокурор пък се обърна към Ларшон и каза със суфльорска дикция, която проряза останалия шум:
— Къде, по дяволите, е Алберг?
Ларшон сграбчи телефона и след четиридесет секунди Алберг влезе в стаята. Очите му бяха зачервени, беше запотен и все още зает да си дооправя сакото.
Областният управител се изправи и леко почука с писалката по бюрото. Беше висок и едър, облечен изключително прецизно, почти елегантно.
— Господа, радвам се, че толкова много от вас успяха да дойдат на тази импровизирана пресконференция. Тук виждам представители от всички жанрове на информацията — пресата, радиото, телевизията.
Той леко се поклони на телевизионния оператор — вероятно единственият присъстващ, когото успя да разпознае.
— Радва ме също, че според мен методите ви за отразяване на разследването на тази печална… и деликатна история в повечето случаи се оказаха коректни и изпълнени с отговорност. За съжаление има и някои изключения, търсене на сензации и безплодни спекулации, които нямат нищо общо с толкова… деликатен случай като…
Колберг широко се прозина и дори не помисли да сложи ръка пред устата си.
— Както всички разбирате, това разследване — не е нужно да повтарям наново — е… много деликатно и…
От другата страна на стаята Алберг погледна Мартин Бек със светлосините си очи, пълни с мрачно разбиране.
— …и тези… деликатни въпроси естествено изискват много внимателно третиране…
Областният управител продължи да говори. Мартин Бек надникна над рамото на журналиста пред него и видя как в репортерския му бележник бавно се оформя звезда. Телевизионният оператор се занимаваше със статива си.
— …и, разбира се, не бих искал да скрия, че сме благодарни на всякаква помощ в това… деликатно разследване. Накратко, имаме нужда от поддръжката на онзи фактор, който ние наричаме великия детектив Общественост.
Колберг се прозяваше. Алберг направо изглеждаше отчаян.
Мартин Бек най-сетне се осмели да разгледа присъстващите. Разпозна трима от журналистите, бяха по-възрастни и дошли от Стокхолм, после позна още двама. Повечето изглеждаха много млади.
— И така, господа, ръководството на разследването е тук и е на ваше разположение — обобщи областният управител и седна.
С което си каза своето. На въпросите отговаряше най-напред Ларшон. Повечето бяха задавани от трима млади репортери, които непрекъснато говореха един през друг. Мартин Бек забеляза, че част от вестникарите седяха мълчаливо, без да си водят бележки. Тяхното отношение към следствието явно бе знак на съчувствие и разбиране. Фотографите се прозяваха. Стаята вече бе замъглена от цигарения дим.
Въпрос: Защо чак сега се организира пресконференция?