Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
Отговор: Ръководството по разследването бе затрупано от работа. Освен това някои факти са от такова естество, че не биха могли да се публикуват, без да се подхвърли на риск следствието.
Въпрос: Имате ли наистина някаква следа по случая?
Отговор: Всичко, което можем да кажем, е, че разследването върви по една точно определена линия.
След тази удивителна серия от полуистини комисарят хвърли тъжен поглед към областния управител, който упорито разглеждаше ноктите си.
Въпрос: Тук беше отправена критика към някои от моите колеги. Нима ръководството на разследването твърди, че те повече или по-малко умишлено са изкривили фактите?
Въпросът бе поставен от репортера, чиито забележителни измишльотини така силно бяха впечатлили Колберг.
Отговор: Да, за съжаление.
Въпрос: А не е ли по-скоро полицията тази, която ни остави нас, журналистите, извън обсега на съществената информация? И умишлено ни насочи към собствени пътища за набиране на информация?
Отговор: Хммм.
Някои от по-неразговорчивите журналисти почнаха да проявяват признаци на неодобрение.
Въпрос: Идентифицирахте ли жертвата?
Комисарят Ларшон със светкавичен поглед прехвърли топката на Алберг, седна и демонстративно измъкна пура от вътрешния си джоб.
Отговор: Не.
Въпрос: Възможно ли е да е от града или околностите?
Отговор: Не изглежда правдоподобно.
Въпрос: Защо не?
Отговор: В такъв случай щяхме да успеем да я идентифицираме.
Въпрос: Това ли е единствената причина да се предполага, че тя е от някоя друга част на страната?
Алберг мрачно погледна комисаря, който изцяло беше погълнат от пурата си.
Отговор: Да.
Въпрос: Дадоха ли някакъв резултат изследванията по дъното край вълнолома?
Отговор: Намерихме някои предмети.
Въпрос: Свързани ли са с престъплението?
Отговор: Не е лесно да се отговори.
Въпрос: На колко години е била тя?
Отговор: Вероятно между двайсет и пет и трийсет.
Въпрос: Откога е била мъртва, когато са я открили?
Отговор: И на това не е лесно да се отговори. Между три и пет денонощия.
Въпрос: Описанието, което става достояние на обществеността, е доста неясно. Не може ли да дадете нещо по-точно?
Отговор: Изготвихме ново. Ретуширахме и една снимка на лицето й, която можете да ползвате. Моля.
Алберг сграбчи купчина хартия от масата и започна да я разпределя. Въздухът в стаята тежеше и се носеше миризма на пот.
Въпрос: Имаше ли някакви особени белези по тялото?
Отговор: Не, доколкото ни е известно.
Въпрос: Как така?
Отговор: Ами нямаше никакви отличителни белези.
Въпрос: Проучването на зъбите не даде ли някакви нишки на разследването?
Отговор: Имала е здрави зъби.
Настъпи дълга мъчителна пауза. Мартин Бек забеляза, че репортерът пред него е погълнат от довършване на звездата.
Въпрос: Какво постигнахте с разпитването по вратите?
Отговор: Материалът се дообработва.
Въпрос: Възможно ли е тялото да е хвърлено във водата на съвсем друго място и да е довлечено при вълнолома от течението?
Отговор: Не е много вероятно.
Въпрос: И така, ако обобщим, може ли да се каже, че полицията е изправена пред една мистерия?
На това отговори областният управител:
— Повечето престъпления по принцип са мистерия.
С което пресконференцията приключи.
На излизане един от по-старите журналисти спря Мартин Бек и сложи ръка на рамото му:
— Наистина ли не знаете нищо?
Мартин Бек поклати глава. В стаята на Алберг двамина се занимаваха с подреждането на протоколите от „тропането по вратите“.
Колберг отиде до масата, погледна някои от документите и вдигна рамене.
Влезе Алберг. Свали си сакото и го метна на облегалката на стола. После се обърна към Мартин Бек:
— Управителят иска да говори с теб. Остана там вътре.
Управителят и градският прокурор все още седяха зад масата.
— Бек — каза управителят, — не мога да не отбележа, че вашето присъствие тук повече не е необходимо. Чисто и просто няма задачи за вас тримата.
— Съвършено правилно.
— Въобще смятам, че е най-добре голяма част от останалата работа да се свърши някъде другаде.
— Възможно е.
— Накратко, не искам повече да ви задържам тук, особено ако вашето присъствие е по-необходимо на друго място.
— И аз мисля така — обади се градският прокурор.
— Аз също — каза Мартин Бек.
Ръкуваха се.
При Алберг все още цареше тишина. Мартин Бек не я наруши.
След малко влезе Меландер. Той си свали шапката и кимна сериозно към другите. После отиде до масата, дръпна към себе си пишещата машина на Алберг, пъхна лист хартия и натрака няколко реда. Подписа се и остави хартията в една от папките на полицата.