Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
На охраната на входа каза кой е и веднага бе упътен към стая на първия етаж. На вратата й пишеше „АЛБЕРГ“.
Мъжът зад бюрото бе широкоплещест и набит, леко оплешивял. Блейзерът му висеше на облегалката на стола, а той самият пиеше кафе от картонена чашка. Една цигара димеше самотно на ръба на пепелника, вече препълнен с угарки.
Мартин Бек имаше навика да се приплъзва през вратите, което много дразнеше някои хора. Твърдяха, че притежавал дарбата да се появява в стая, на която току-що е затворил вратата зад гърба си, и същевременно да почука отвън.
Мъжът зад бюрото изглеждаше леко стреснат. Остави чашката и се изправи.
— Казвам се Алберг.
В поведението му имаше нещо изчаквателно. Мартин Бек бе виждал подобно нещо преди и знаеше на какво се дължи. Той беше експертът от Стокхолм, а мъжът зад бюрото — един провинциален полицай, който е започнал разследване. Следващите две минути щяха да бъдат решаващи за тяхното сътрудничество.
— Как ти е името? — попита Мартин Бек.
— Гунар.
— Какво правят Колберг и Меландер?
— Нямам представа.
— Не изглеждаха ли като „това ще го оправим с едно махване на ръката“?
— Горе-долу.
Мартин Бек седна срещу него, извади пакета „Флорида“ и го остави на ръба на бюрото.
— Изглеждаш уморен — каза той.
— Отпускът ми отиде по дяволите.
Алберг изпразни чашата с кафе, смачка я и я хвърли под масата по посока на кошчето за боклук.
Безпорядъкът на бюрото беше забележителен. Мартин Бек се сети за своето в Кристинеберг. Беше съвсем различно нещо.
— Е — рече той, — как върви?
— Никак — отвърна Алберг. — След повече от една седмица нямаме нищо освен онова, което ни казаха лекарите.
По стар навик мина към други формулировки.
— Убита чрез удушаване във връзка със сексуално насилие. Извършителят е брутален. Белези за перверзни наклонности.
Мартин Бек се усмихна. Другият въпросително го изгледа.
— Извадихме я преди осем дни — сякаш се оправдаваше Алберг. — Оттогава не знаем нищо повече. Не знаем коя е, нямаме местопрестъпление, нямаме заподозрени. Нямаме нито една следа, която да води към някаква смислена връзка с нея.
4.
Убита чрез удушаване, мислеше Мартин Бек.
Седеше и прелистваше пачката фотографии, които Алберг измъкна от хаоса върху бюрото си. Снимките показваха басейна на шлюза, екскаватора, черпалката в близък план, трупа върху брезент и върху пейка в моргата.
Мартин Бек постави една от снимките пред Алберг:
— Тази, в която са я разкрасили, трябва да увеличим и ретушираме, после можем да започнем да тропаме по вратите. Ако е оттук — все някой ще я познае. Колко хора можеш да отделиш за тая работа?
— В най-добрия случай трима. Точно сега нямаме хора. Три от момчетата са в отпуск, един лежи в лазарета със счупен крак. Освен градския прокурор, Ларшон и мен в управлението има само осем души. — Започна да брои на пръсти. — Да, от които едната е жена. Някой трябва да върши и другите работи.
— В най-лошия случай ще се наложи да се заемем и ние. Ще отнеме дяволски много време. Как стои въпросът със сексуалните престъпници?
Алберг замислено почука с писалката по предните си зъби. После се разрови в чекмеджето на бюрото и измъкна някакъв документ.
— Разпитахме един. От Вестра. Изнасилвач. Оня ден са го заловили в Линшьопинг, но има алиби за цялата седмица. Според доклада на Блумгрен. Проверил е заведенията.
Постави хартията в зелена папка на бюрото.
Седяха и мълчаха известно време. Мартин Бек почувства спазми в диафрагмата и се сети за жена си и постоянните й натяквания за редовно хранене. Не беше ял цяло денонощие.
Въздухът в стаята тегнеше от цигарен дим. Алберг се изправи и отвори прозореца. Някъде наблизо от радио се чу сигнала за точно време.
— Един часът — каза той. — Ако си гладен, ще изпратя да донесат нещо. Аз съм страшно гладен.
Мартин Бек кимна и Алберг вдигна слушалката. След малко на вратата се почука и момиче със синя рокля и червена престилка влезе с кошница в ръка.
Когато Мартин Бек привърши със сандвича с шунка и няколко глътки кафе, попита:
— Как смяташ, че е попаднала там?
— Не знам. През деня при шлюза винаги има хора, така че едва ли е станало тогава. Може да я е хвърлил от кея или вълнолома и после всмукването от корабите да я е отнесло навътре. Или пък да е изхвърлена от някоя лодка.
— Какви кораби минават през шлюзовете? Малки лодки или увеселителни корабчета?