Роузана (Роман за едно престъпление)

Въпреки че почти нищо не се случи, успя да понаучи нещичко за Мутала през тези две денонощия. Знаеше поне имената на улиците. „Престгатан“, „Дротнинггатан“, „Йостермалмсгатан“, „Буренсвеген“, „Рекстадсвеген“ и ето че пристигна. Помоли шофьора да го остави на моста, плати и слезе. Застана с ръце върху парапета и се загледа надолу по канала, който минаваше като стълба през дългия зелен склон. Докато стоеше така, си мислеше, че е забравил да накара таксиджията да отбележи сумата в квитанцията, което щеше да предизвика идиотска кавга в касата, ако трябваше да я пише сам. Най-добре би било разходите да се пишат на машина, така изглежда по-внушително.

Все още мислеше за това, докато вървеше по северната страна на канала.

В сутрешните часове преваля няколко пъти и въздухът беше лек и свеж. По средата на склона спря и подуши. Усети слаб чист дъх на диви цветя и мокра зеленина. Спомни си детството — перлена огърлица точно от такива усещания, но това беше преди тютюневият дим и бензиновите пари да успеят да притъпят остротата на сетивата му.

Мартин Бек отмина петте шлюза и продължи покрай облицования кей. В басейна на шлюзовете имаше няколко вързани лодки, а при вълнолома и навътре в Бурен се забелязваха една-две яхти. На петдесет метра от фара гърмеше и трещеше екскаваторът, наблюдаван от няколко чайки, които летяха в лениви широки кръгове. Виждаше се как главичките им се обръщат ту на едната, ту на другата страна в очакване на онова, което черпалката ще измъкне от дъното. Тяхната бдителност и концентрираност бяха удивителни, както издръжливостта и оптимизмът им. Напомняха за Колберг и Меландер, мислеше си Мартин Бек.

На края на вълнолома спря отново. Значи тук е лежала тя. Или по-точно казано, тук нечие изтерзано и измъчено тяло е било положено върху сгънатия брезент, практически на показ на всички. След няколко часа е било отнесено върху носилка от двама делови господа в работни дрехи и после някакъв старец, дето това му е работата, е разрязал тялото, внимателно го е зашил отново и така то е попаднало в хладилната камера на моргата. Той самият не го беше видял. Винаги има на кого да си благодарен.

Мартин Бек внезапно осъзна, че стои със скръстени на гърба ръце, прехвърлил тежестта на единия си крак — навик от годините на патрулирането, еднакво трудно изкореним и непоносим. Взираше се в някакво сиво безинтересно парче настилка, където тебеширените знаци от първото разследване отдавна бяха измити от дъжда…

Явно доста време се бе занимавал с това, защото в околността бяха настъпили известни промени. Най-набиващата се в очи бе малък бял пътнически кораб, който с добра скорост се насочваше към басейна на шлюза. Щом заобиколи екскаватора, около двадесетина обектива на камери се насочиха към забележителния плавателен съд и като завършек машинистът изпълзя от кабината си и го фотографира. Мартин Бек проследи парахода с поглед, докато минаваше край фара, и отбеляза няколко неприятни детайла. Корпусът беше с чисти линии, но мачтата беше изпилена и първият комин, който положително е бил висок, прав и красив, бе заменен със странна тенекиена качулка с обтекаеми форми. Във вътрешността, където машинарията би трябвало да отмерва ритмичните си удари, ръмжеше нещо, което вероятно бе дизелов мотор. Палубата бе претъпкана с туристи. Почти всички изглеждаха стари или на средна възраст и доста от тях носеха сламени шапки с цветни ленти.