Сатанински строфи

Тук монологът на Пимпле достигна върха си в такъв порой от сквернословия, че сега пушачите на беди за пръв път се изправиха и започнаха живо да сравняват речника й с този на прословутата кралица на бандитите Пулан Деви, чиито клетви можели за миг да стапят дула на пушки и да превръщат журналистическите моливи в гуми за триене.

Изход за Пимпле, плачеща, цензурирана, парченце лента на пода на монтажната. Фалшиви диаманти падаха от пъпа й, докато вървеше, и отразяваха сълзите й… обаче по отношение на лошия дъх на Фаришта тя не беше съвсем неправа; ако изобщо може да се каже нещо, тя просто беше смалила случая. Дъхът на Джебраил, тези охрени облаци от сяра и жупел, винаги са му придавали, взети заедно с гарваново черната и израснала по средата на челото му коса, по-скоро мрачен, отколкото свят ореол, въпреки архангелското му име. След като изчезна, се говореше, че би трябвало да бъде намерен лесно. Всичко, което било нужно, бил сравнително добър нос… и една седмица, след като той се махна, един изход, по-трагичен от този на Пимпле Билимория, допринесе много за усилването на дяволския мирис, който беше започнал да се прилепва към това толкова дълго ухаещо сладостно име. Може да се каже, че той слезе от екрана в живота, а в него, за разлика от киното, хората усещат, ако смърдите.

Ние сме същества от въздух, Нашите Корени в сънища И облаци, преродени В полет. Сбогом. Тази енигматична бележка, открита от полицията в апартамента на Джебраил Фаришта, разположен на последния етаж на небостъргача „Еверест Вилас“ на Малабар Хил, най-високото жилище в най-високата сграда на най-високото място в града, един от онези апартаменти с двоен изглед, от които можеш да гледаш в тази посока към вечерната огърлица на Марин Драйв или онази към Скендъл Пойнт и океана, позволи на вестникарските заглавия да удължат своята какофония. ФАРИШТА СЕ ГМУРВА В НЕЛЕГАЛНОСТ, изказа мнение по малко страховит начин „Блиц“, докато Бизибий в „Дейли“ предпочете ДЖЕБРАИЛ ИЗБЯГА ОТ КЛЕТКАТА. Бяха публикувани много снимки на тази митична резиденция, в която френски дизайнери по интериор, носейки препоръчителни писма от Реза Пахлави за работата си в Персеполис, похарчиха един милион долара, пресъздавайки на тази превъзнасяна височина въздействието на бедуинска шатра. Друга илюзия, развалена от неговото отсъствие. ДЖЕБРАИЛ ХВАНА ПЪТЯ, крещяха заглавията, но дали е тръгнал нагоре, надолу или встрани? Никой не знаеше. В този метрополис на езици и шепот дори и най-острият слух не чу нищо сигурно. Но мисис Реха Мерчант, четейки вестниците, слушайки всички радиопредавания, стоейки залепена за телевизионните програми на Дурдаршан19, схвана малко от посланието на Фаришта, чу тон, който заблуди всички други, и взе двете дъщери и сина си на разходка по покрива на високия си дом. Името му беше „Еверест Вилас“.