Изменникът

— Мога да повярвам, че русата се е втурнала при тебе за професионален съвет, след като гаджето й е хвърлило петалата. Хората правят глупости, когато са изплашени. Мога да разбера и това, че съседът отдолу чува повече, отколкото му трябва и се намърдва в цялата история, за да я приключи като доброволец кръводарител. — Огледа се из спалнята, в която ме беше отвел за разпит. Беше в ужасно състояние, както и останалите стаи в апартамента на Ем. Някой беше разкъртил стените и избил тежкия паркет по пода. Който и да е, здравата се беше потрудил. — Мога дори да разбера защо гаджето ти докарва русата дотук — продължи детективът. — Това го разбирам. — Примъкна стола си до моя. — Това, което още не мога да разбера, е, защо тя се обажда първо на теб, а не на полицията. — Лицето му придоби всезнаещ вид. — В този град, господинчо, ако има проблем, викаш ченгетата. Не армията. Така, че какво ще кажеш да ме пуснеш за малко във века на информацията и да ми светнеш къде се връзваш ти във всичко това?

Можех да му кажа, стига да знаех. Имах чувството, че всичко около мен се сгромолясва. А що се отнася до викането на ченгетата, детективът не беше много наясно с действителността. Местните ги беше страх от полицията също толкова, колкото и от престъпниците.

— Казах ви всичко, за което се сещам — отговорих. — Самият вие казахте, че при стрес хората невинаги взимат правилните решения. Тиш сигурно е мислела, че аз ще знам какво да направя.

Детективът ме погледна така, сякаш ме беше спипал с пистолет в ръка, а аз се опитвах да му докажа, че пистолетът всъщност е букет рози.

— Приятел, гаджето ти няма вид точно на безпомощна.

Около нас лежеше това, което до вчера е било светът на Ем. Натрошени антики, накълцани възглавници. Чекмеджета, изпразнени на пода. Не виждах нищо, което можеше да е на Кори. Явно не бяха живели дълго заедно.

Поредният редови полицай почука проформа и влетя в стаята. Носеше някакви документи. Дики го погледна и онзи му се ухили.

— Интересни новини, лейтенант. Проверих досието на червенокосата.

Тиш не ми беше споменавала да има досие в полицията.

Детективът пое документите и демонстративно се престори, че ги чете. Цъкна с език, поклати глава и се усмихна по начин, от който ми се прииска да го изритам от стола му. Исках да разбера какво пише за Тиш и той го знаеше.

— Е, полковник. Изглежда, си примерен гражданин. Няма даже талон за превишена скорост. И как точно се забърка с госпожица О’Мейли? Ако приемем, че си… запознат с това, което пише в досието й?

Излъгах:

— Знам всичко, което ме интересува.

— И не ти пука, че е признала притежаването на кокаин? Че едногодишният й изпитателен срок още не е изтекъл? Да ти кажа право, като гледам количеството, е трябвало да й лепнат по-голяма присъда. — Той отново се усмихна. — Сигурно е много готина. Ако си падаш по хърбавите. Явно е знаела как да се отърве. Има и „Подозрения за участие в канал за крадени стоки“. Ама ти знаеш всичко това.