Изменникът
- Автор: Питърс Ралф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изменникът». Краткое содержание книги:
Тиш ми беше отворила вратата като робот. Когато влязох, беше седнала на един счупен стол и се взираше в тялото. Кори Невърс се беше свила в ъгъла и тихичко ридаеше и трепереше, прекалено изморена да пищи. Веднага извиках ченгетата, явно прекалено тъп дори да се замисля защо им е на нападателите да оставят телефона в пълна изправност.
Тиш заряза ролята си на мъжко момиче и трепереща се притисна в мен, с гръб към тялото ми. Държах я така, докато дойде полицията.
Не можех да помогна на Кори. Оставих я да ридае.
Виждал съм доста трупове. Не толкова много колкото други военни с едно-две десетилетия зад гърба си, но повече от много от командосите на Студената война. Мога да разпозная професионалиста. Един разрез през гърлото почти беше отнесъл главата на стареца.
В човек има страшно много кръв.
Ченгетата успяха да успокоят Кори, колкото да разберат, че мъртвият е съседът отдясно. Нещастникът трябва да бе чул звуци, които му се сторили подозрителни, а и спадаше към поколение, което не беше свикнало да гледа безразлично проблемите на съседите.
Погледнах детектива и казах:
— Ако ще ме държите тук, бих искал да се обадя в службата и да им кажа, че не съм се чупил от работа по собствено желание.
Дики сложи ръце на коленете си. Сякаш искаше да се изправи. Не го направи, само каза:
— Човече, свързан си с две убийства. И гаджето ти има досие. Но хич да не ти пука. Върви, сложи си чистичка униформа и иди да ни пазиш от руснаците, сърбите, проклетите канадци или който и да е наред тази седмица. — Прекара ръка през остатъка от косата си. — Свободен си.
— А госпожица О’Мейли? Тя не е направила нищо.
Детективът се изсмя.
— Какво ще кажеш за разместване на улики на местопрестъплението? Може и възпрепятстване на правосъдието, стига да го напиша както трябва. В този окръг си имаме и обвинение за „неуведомяване за извършено престъпление“. — Той прогони с ръка една муха. — Разкарай я оттук. И я дръж далеч от коката, разбра ли?
— Ами госпожица Невърс? Какво ще стане с нея?
Детективът отново ме изгледа преценяващо.
— Май си решил да ги размениш, а?
— Тя е съвсем сама.
Той се ухили.
— Жена като нея остава сама само в случай, че тя го поиска.
Изправих се да си ходя. Но детектив Дики не беше свършил със сбогуването:
— Хей, войниче. Сигурно си мислиш, че съм пълен лайнар? Некадърно вашингтонско ченге, а? Хайде тогава ти се опитай да държиш това място чисто, ако нямаш бюджет и на никой горе не му пука. — Изгледа ме с омраза. — Такива като тебе, дето само тоалетните ви чинии струват милиони долари.
Бяха оставили Тиш в преддверието. Двама дебелаци в бели униформи качваха чувала с трупа на носилка, а едно ченге безразлично ги наблюдаваше, докато предъвкваше кифлата от „Макдоналдс“.
Сутрешното движение пълзеше покрай авеню „Масачузетс“.
— Не си ми казвала, че имаш полицейско досие — рекох.
Тиш са наведе и закри лице с длани.
— Моля те, нека да говорим за това по-късно.
На калника на волвото, което се мотаеше пред мен, беше залепен стикер с надпис: „Детето ми е отличник в подготвителното училище за мангизлии“.
— Да. — Превключих на втора. — По-късно.
Тиш се разплака.
— Искаш ли да сляза от колата?
Хвана ме още един поток червено.
— И аз не знам какво искам — отговорих й честно.
Тя ме докосна по рамото, после бързо отдръпна ръката си. Сякаш ме беше опарила. Аз следях движението, но с периферното си зрение виждах сведената й глава, почти докосваше колана.
— Коката не беше моя. И стереоуредбите. Излизах с едно момче, което се оказа копеле. Криеше ги в апартамента ми. Не знаех за дрогата. Нито че уредбите са били крадени. Кълна се, не знаех. Заключваше коката в едно куфарче. Правил си срещи с купувачите, докато свирех по клубовете. Не знаех — тя потрепери. — Толкова съм тъпа. Накисна ме в ужасна каша.
Ръката й помръдна, повдигна се, после пак се върна на мястото си. Клаксоните изреваваха всеки път, когато някоя кола не реагираше веднага на смяната на светлините.
— Ти ме излъга.
— Не съм те лъгала.
— Мълчанието е един вид лъжа.
Тя се разплака.
— Не исках да те загубя. Беше ме страх. Не разбираш ли?
Беше мой ред да запазя мълчание.
— Никога ли не ти се е случвало… никога ли не си се влюбвал в погрешния човек? Никога ли не си грешил? Нито веднъж?
Смачкан отстрани додж ме изпревари и трябваше да натисна спирачките.
— Може би и аз съм грешил — казах й.