Изменникът

Настоящата система не допринася особено нито за войниците, нито за гражданите ни. Ние, американците, може и да представляваме най-развитата нация в света, което не значи, че можем да си позволим средствата ни да изтичат за безполезни придобивки. Имаме нужда от отбрана — но не я получаваме по правилния начин. Във всеки случай отбраната на страната ни трябва да започне в класните ни стаи, не в кабинетите на шефовете на оръжейните компании. Предвид размера на залозите в отбранителната ни индустрия и гения на адвокатите й, за изчистването на порочната и доходоносна за някои система ще е необходимо време. Но аз вярвам, че това все някога ще стане. В тази страна все още могат да спечелят честните мъже и жени. Стига да не станат жертва на цинизма, който е най-голелият съюзник на корупцията.

Разбира се, книгата ми има и развлекателната си страна. Като дете външният свят проникваше в родните ми рудодобивни райони на Пенсилвания под формата на евтини книжлета и черно-бяла телевизия. Оттогава обичам старите криминални романи и филми. В тях се описваше един див живот, изпълнен с изстрели и игри на прелъстяване, в който жените повдигаха вежди като Лорийн Бъкол57, а мъжете бяха мъже докрай.

Героите говореха така, както ми се струваше, че трябва да говорят истинските хора, и бяха подменими, а все същият стар сюжет никога не се изтъркваше.

Авторите им винаги имаше какво да кажат и се усещаше, че ценностната им система — която макар и скрита зад мрачния сюжет се отличаваше с истинска строгост — е по-близо до реалния живот от забавните програми, с които през ония дни се мислеше, че трябва да се възпитават децата. Хамет, Чандлър, Кейн и всички от Холивуд, чак до пропития с алкохол сценарист на име Фолкнър ми помогнаха да прогоня скуката от детството си. Този роман е една недостойна имитация на създаденото от тях, с която искам да им благодаря.