Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Приключих с прегледа на документите още преди бригадир Йост да бе довършила изречението си.
— Готов съм.
— Откри ли някакви противоречия в свидетелските показания?
— Никакви до момента. На седем от местата указаните цифрови стойности се отличават леко от действителните. Добавих паралелен файл с точните стойности.
Тримата офицери млъкнаха за период от 1.14 минути, докато се запознават с направените от мен промени. Прекарах 26.33 секунди от това време в проверка на връзката ми с терминала, за да открия причината за първоначалното забавяне от 0.04 секунди. Открих, че една от контактните букси в сградата е била разкачена. Свързах се с компютъра, отговарящ за поддръжката на сградата, и му оставих бележка да бъде извършен необходимият ремонт.
Последните 42.07 секунди от паузата прекарах в изучаване на различните отражения върху полираните мебели в стаята, като се опитвах да ги използвам, за да направя реконструкция на другите присъстващи, които бяха извън визуалния контакт. Това упражнение имаше само частичен ефект — успях да определя, че двама от тях седят един до друг, а третият се е усамотил. Информацията обаче бе крайно недостатъчна, за да идентифицирам личностите на присъстващите.
Първият, който се обърна към мен, бе генерал-майор Петрос Хампстед.
— Кажи ми, Макс, съобщиха ли ти, че тази мисия е незаконна?
— Не беше необходимо да ми го съобщават. Разполагам с пълен достъп до Федеративния законник.
— Значи признаваш, че са били нарушени законите на Федерацията?
— Да.
Вицеадмирал Омохундро се намръщи срещу камерата. Като изследвах внимателно изражението му, стигнах до извода, че не е очаквал от мен подобен отговор.
— Някой от участниците даде ли ти обяснение за действията си?
— Не.
Генерал-майор Хампстед докосна вицеадмирал Омохундро по рамото и му пошепна нещо. След първите две изречения бригадир Йост също се наведе към тях. Опитах се да чуя какво си говорят, но звуковата система в залата се оказа неподходяща за тази задача. Прегледах отново съответните членове на военния устав на Миротворците, анализирах информацията от разследването и стигнах до 88% възможност, че тримата съдии не желаят да признаят Арик и другите участници за виновни. Това съвпадаше и с няколкото разговора, проведени преди и след спасяването на командир Кавана, в които участници в акцията бяха изказали становища, че за Командването на Миротворците ще е трудно да осъди някого за спасителна операция, която при това е завършила успешно.
Шефът на отдела за сигурност Куин се изправи. Тримата офицери спряха да си шепнат и го погледнаха. Изследвах изражението на Куин и го определих като мрачно и недоволно.
— Адмирал Омохундро, ще ми позволите ли да отнема от скъпоценното време на съдебния състав?
Вицеадмирал Омохундро погледна за миг към камерата. Анализът на изражението му говореше за безпокойство.
— Макс, благодаря за дадените сведения и нанесените поправки. Ако ни потрябваш, ще те потърсим отново.
После посегна към едно копче на масата и каза:
— Можете да говорите, командир Куин.
— Сър, за мен е повече от очевидно…
В този момент видео и аудиовръзката бяха прекъснати. Вицеадмирал Омохундро не се нуждаеше повече от моето участие.
Но в мен надделя любопитството. Ако се съдеше по изражението на лицето на Куин и позата, която бе заел, това, което щеше да каже, бе от огромна важност. Освен това, след като ме инсталира на борда на танкера, лорд Кавана ми бе заръчал да охранявам с всичко, на което съм способен, безопасността на сина му Арик. Тази заповед все още не бе отменена, а без нужната информация щях да срещна сериозни затруднения в нейното осъществяване.
От другата страна връзката бе прекъсната, но все още долавях остатъчните затихващи сигнали. Отново се върнах към разкачената букса и като зададох допълнително усилване на сигнала, се прехвърлих на друга информационна линия в сградата, откъдето отново получих достъп до прослушването в залата.
— … Миротворческото командване не може да си позволи лукса осем копърхед да напуснат корабите си и да се занимават със странична задача. Сигурен съм също така, че и вие тримата имате по-важни дела от това да председателствате военен съд.
Лицето на вицеадмирал Омохундро смени последователно четири различни изражения. Последното успях да определя като предпазливо очакване.
— Но въпреки това, господин Куин, военният съд вече е свикан. Дисциплината трябва да се спазва, драги ми господине, особено по време на война.