Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Съгласен съм, сър. Но освен това съществува и такова понятие като боен дух. В края на краищата ще признаете, че ние успяхме да върнем командир Кавана здрав и читав.
Вицеадмирал Омохундро погледна към Кавана.
— Ако имате някакво становище, крайно време е да го чуем.
— Сър — отвърна Куин и по лицето му познах, че е разтревожен, — дочух, че Миротворците обсъждали възможността да бъда приет отново на служба като пилот при копърхед. Давам си сметка, че в настоящата военна обстановка вие сте в правото си да ми наредите да се върна на служба, и съм готов да предложа следната възможност — ако вие смъкнете обвиненията срещу командир Мейсфийлд и неговата ескадрила, необходимостта от подобна заповед ще отпадне. Готов съм да се откажа от поста си в «Кавтроник» и да се върна доброволно при копърхед.
Вицеадмирал Омохундро се огледа.
— Парлимин Вандайвър, някакъв коментар от ваша страна за чутото?
Сега вече разполагах с име на един от онези, които бяха извън моето полезрение и ми бе необходима само 0.01 секунда, за да получа съответния файл. Джейси Вандайвър, петдесет и пет годишен, от Грампианс на Ейвън, приет за член на Севкоордския парламент през 2297 г. Във файла се споменаваше за няколко спорадични контакта между парлимин Вандайвър и лорд Кавана през последните петнайсет години, по време на които са били обсъждани политически и търговски дела. Но друг любопитен факт приковава вниманието ми: парлимин Вандайвър е бил една от обсъжданите кандидатури за член на парламента през 2291 и 2294. И в двата случая вместо него, по нареждане на губернатора Флечър, бил избран лорд Кавана.
— За момента нямам, адмирале — отекна звучният басов глас на парлимин Вандайвър. — Може би по-късно.
Вицеадмирал Омохундро продължи да гледа към парлимин Вандайвър в продължение на 0,63 секунди, после насочи вниманието си към шефа на отдела за безопасност Куин.
— Добре, господин Куин. Като председател на съдебния състав, приемам вашето предложение. От този момент сте лейтенант от копърхед и ще ви помоля да се явите за назначение при секторния командир.
Вицеадмирал Омохундро повдигна чукчето, положено до дясната му ръка, на височина 16.5 сантиметра и добави:
— Господа, заседанието приключи.“
Чукчето се спусна върху масата и Фелиан Кавана въздъхна облекчено.
Ето, че се свърши.
— Готова работа — промърмори адмирал Рудзински, докато се надигаше от стола до него. — Не беше толкова страшно, а?
Фелиан се засмя уморено.
— Не, сър. Почти не си заслужаваше да се идва тук.
Адмиралът се засмя суховато.
— Сигурно си давате сметка, че това не е победа за нито един от тях. Няма опасност да ги пратят в затвора. Вместо това ще идат на предната бойна линия.
— Там им е мястото, сър — припомни му притихнало Фелиан. — Ние сме Миротворци. Такава ни е работата.
И тогава пред тях се изправи Арик. Опитваше се да се засмее, но изглежда, не му се удаваше.
— Свърши се вече — рече той и протегна ръка. — Фелиан, благодаря ти, че свидетелства в наша полза.
Фелиан подмина протегнатата ръка и сграбчи брат си в мечешката си прегръдка.
— Все още съм ти задължен — припомни той на Арик, преди да отстъпи назад. — Какво ще правиш сега?
Арик направи кисела физиономия.
— Ще поискам да освободят танкерния кораб и ще се върна да потърся тате.
— Все още ли нямаме вест от него?
— Никаква — отвърна Арик. — Най-сетне успях да разменя няколко думи с капитан Тева. Изглежда, че преди две седмици и половина тате му е наредил да изтегли „Каватина“ от Мра-миг.
— Да, и аз чух, че е бил на Мра-миг — кимна Рудзински. — Но какво е правил там?
— Издирвал е информация за зхиррзхианци, които биха могли да ни помогнат да те открием, Фелиан — обясни му Арик. — Названието „Завоеватели без причина“, което използваме, изглежда, произхожда от една мрачанска легенда.
— Открил ли е нещо? — попита Рудзински.
— Изглежда, не — рече Арик. — Поне в такъв смисъл е съобщението, което е пратил на Доркас. А след това сякаш направо е изчезнал от вселената.
Фелиан усети, че някой му диша във врата, и се обърна. Зад него стоеше едър мъж на средна възраст и изглежда, слушаше разговора им.
— Мога ли да ви помогна с нещо, сър? — попита Фелиан.
— Това е Питър Бронски, федеративен офицер за връзка — обясни Рудзински, преди мъжът да успее да отговори. — Работи във федеративния съвет на Мра-ект. Срещал се е за кратко с лорд Кавана на Мра-миг, затова го повиках тук — надявах се да хвърли известна светлина върху изчезването му.
— Ще ми се да можех да ви помогна, господин Кавана — заговори Бронски. — Но както казах по-рано на адмирал Рудзински, мярнах баща ви само за няколко минути в хотела, в който бе отседнал, в град Миг-Ка. Появи се съмнение, че държи при себе си немрачанец, подлежащ на незабавно депортиране, и бе поискано да го проверим. Хората ми претърсиха апартамента му, но не откриха нищо.