Войната на завоевателите

Бронски обмисляше какво да прави. Разполагаше със съвсем малоброен състав, а арестът на Арик Кавана можеше да предизвика нежелани последствия.

— Ще го оставим да потича на воля още малко — каза той на Дашка. — Лепни се за него и следи какво прави. Ще пратя Чо Минг в депото да прерови всички съобщения. Да видим дали няма да открие онова, което е получил.

— Ясно.

Екранчето угасна.

— Доста време ще му отнеме — посочи Гарсия, докато се приближаваха към оставената на паркинга кола. — Дали да не повикаме подкрепления?

— Не ни трябват подкрепления — тросна се Бронски. — И сами можем да се справим.

— Ясно, сър — рече Гарсия. — Но като дръпнем Чо Минг от танкера, ще го оставим без наблюдение.

— Не ме интересува танкерът — изсумтя Бронски. — И този Арик Кавана хич не ме интересува. Цялата тази шумотевица е заради татенцето му.

— Ясно, сър — промърмори Гарсия.

„Чуди се какво става — помисли си Бронски. — Всички се чудят“. Чудеха се какво толкова важно може да има в един застаряващ бивш Севкоордски парлимин, та Бронски ги е изтеглил от наблюдателните им постове на мрачанския свят и ги е докарал чак тук. Някои от тях вероятно смятаха, че се касае за лично отмъщение. Може би наранена гордост от начина, по който лорд Кавана и телохранителят му се бяха държали с Бронски на Мра-миг.

Не можеше да им разкрие истинската причина. Не и докато не решеше да поиска от тях да се присъединят към Торин Лий в личната карантина, която той бе наложил върху Мра-ект.

С течение на времето, разбира се, всички, включително и Бронски щяха да се включат в тази карантина. Но засега не. Преди това лорд Кавана трябваше да застане на тяхна страна.

Защото, също като Лий, Кавана знаеше истината за КИОРО: че легендарното оръжие, чието съществуване бе позволило на Северния координационен съюз да определя политиката на Федерацията в продължение на близо четиридесет години, не съществува. И че никога не е съществувало.

По никакъв начин Бронски не биваше да допусне тази горчива истина да стане достояние на населението — хората виждаха в КИОРО единствената си надежда за спасение от завоевателите. По абсолютно никакъв начин. Където и да бе отишъл Кавана, рано или късно те щяха да го намерят.

И да го накарат да запази тази тайна. С добро или с лошо.

„Офицерът за свръзка Бронски и неговият спътник напуснаха приемната на Миротворческата база 18.4 минути след приключване на прослушването и се отдалечиха от всички активни терминали, до които имах достъп. Продължавах да следя парлимин Вандайвър и неговия телохранител, но разговорът им се свеждаше до откъслечни реплики без никаква полезна информация. 3.7 минути след излизането на Бронски те също напуснаха базата.

Прекъснах връзката с базовата компютърна система и се заех да анализирам събраната информация. Най-обезпокояващата новина бе липсата на каквито и да било сведения за местонахождението на лорд Кавана. Проиграх няколко пъти всички записани разговори, изучавайки внимателно израза върху лицето на Бронски и парлимин Вандайвър. Особено впечатление ми направи един от коментарите на офицера за свръзка Бронски: «Трябва да поставим под наблюдение Вандайвър — впил се е в нас като куче». В края на краищата не можах да стигна до никакъв извод за смисъла на това изявление — вероятно пак поради недостиг на информация. Съществуваха няколко вероятни обяснителни теории, но нито една от тях не надхвърляше 0.05 процентовата бариера. Нуждаех се от още информация.