Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Когато се навечеряхме, кардиналът предложи да се преместим в залата, за да послушаме музика. Ана вървеше редом с мен и ме водеше надолу по стълбите, така че когато кралят пристигна, двете вече седяхме на една скамейка край стената. Беше съвсем естествено той да спре до мен и да ме попита как се чувствам. Естествено беше и ние с Ана да станем, когато той се изправи пред нас, а за него — да се разположи на свободната скамейка до нас. Ана се отдалечи, като си бъбреше с Хенри Пърси, скривайки мен и краля от очите на придворните, и най-вече от проницателния взор на кралица Катерина. Баща ми я заговори, докато музикантите свиреха. Всичко това беше направено с истинска лекота, и благодарение на тези ходове ние с краля бяхме почти скрити в това претъпкано помещение, в което музиката беше достатъчно гръмка, за да заглуши шепота от нашия разговор, и в което всеки член от семейство Болейн беше заел стратегическа позиция с намерение да прикрие онова, което се случваше.
— Сега по-добре ли се чувствате? — попита ме той шепнешком.
— Никога не съм се чувствала по-добре, сир.
— Утре отивам на езда — каза той. — Бихте ли искали да ме придружите?
— Ако нейно величество позволи отсъствието ми — казах аз, решена да не губя благоволението на кралицата.
— Ще помоля кралицата да ви освободи за сутринта. Ще й кажа, че се нуждаете от чист въздух.
Аз се усмихнах:
— От вас би излязъл прекрасен лекар, ваше величество. При положение, че сте в състояние да поставите точната диагноза и да проведете лечението в продължение на един-единствен ден.
— Но вие трябва да бъдете примерна пациентка и да следвате точно предписанията ми — предупреди ме той.
— Ще бъда — склоних поглед към пръстите си. Чувствах погледа му. Издигах се до такива висини, за каквито не бях и мечтала.
— Може да настоявам да не ставате от леглото е дни — каза той приглушено.
За момент вдигнах очи и срещнах настоятелния му взор, почувствах как се изчервявам и как думите ми заглъхват безсилно. Музиката рязко спря.
— Продължавайте да свирите — каза майка ми. Кралица Катерина се огледа за краля и видя, че е до мен.
— Ще танцуваме ли? — попита тя.
Това бе кралска заповед. Ана и Хенри Пърси заеха местата си сред двойките, а музикантите започнаха да свирят. Аз станах, а Хенри отиде, седна до съпругата си и започна да ни гледа. Джордж беше моят кавалер за танца.
— Горе главата — сопна ми се той и разтърси ръката ми. — Имаш наистина гузен вид.
— Тя ме гледа — отвърнах на шепота му.
— Разбира се, че те гледа. По-важното обаче е, че той те гледа. А най-важно от всичко е, че татко и чичо Хауърд те гледат и очакват да се държиш като млада дама, която се издига в обществото. Издигнеш ли се, мистрес Кери, всички ние се издигаме с теб.
Като чух това вдигнах глава и се засмях на брат си, сякаш бях най-безгрижната девойка на света. Танцувах с цялото изящество, на което бях способна, извивах се кръшно и се завъртах под ръката, която ме водеше така грижливо. А когато погледнах към краля и кралицата, видях, че и двамата ме следят с очи.
В просторния дом на чичо ми в Лондон беше свикан семеен съвет. Срещата ни се състоя в библиотеката на чичо, където редиците подвързани в черно книги по стените заглушаваха шума, идващ от улицата. Двама от семейните ни слуги бяха на пост пред вратата, за да сме сигурни, че никой няма да ни притеснява или да подслушва разговорите ни. Щяха да се обсъждат семейни въпроси и семейни тайни. В такъв момент домът бе отворен само за хора от рода Хауърд.
Повод и предмет на срещата бях самата аз. Бях в центъра на тази суматоха, която целеше да ме тласне в правилната посока. Аз бях пионката Болейн, която трябваше да изиграе възможно най-печелившия ход. Всичко се въртеше около мен. Чувствах как във всяка моя вена тупти силата на собствената ми значимост, в едно с противоречивия и боязлив трепет да не ги проваля.
— Може ли вече да ражда? — попита чичо Хауърд майка ми.
— Месечният й цикъл е достатъчно редовен, а тя самата е здраво момиче.
Чичо ми кимна.
— Ако кралят легне с нея, и тя успее да зачене син от него, ще имаме на какво да заложим — страх ме беше да ги слушам и затова се опитах да насоча вниманието си към дреболии. Гледах как поръбените с кожа ръкави на чичо ми докосваха леко дървената повърхност на масата, а разкошната му дреха отразяваше светлината от пламтящите езичета на играещия зад него огън. — Тя не може повече да спи в едно легло с Кери. Ще се наложи бракът й да остане на второ място, докато се ползва от благоволението на краля.