Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Аз ахнах. Не можех да си представя кой щеше да съобщи подобно нещо на съпруга ми. Освен това ние се бяхме врекли един на друг, че ще бъдем заедно, че бракът е посветен на създаването на потомство, че сам Господ ни е събрал и че никой сред живите не можеше да ни раздели.
— Аз не… — изрекох плахо.
Ана ме ощипа през роклята.
— Тихо — процеди тя. Малките перли по френската й шапчица проблеснаха заговорнически.
— Аз ще говоря с Кери — каза баща ми.
Джордж пое ръката ми.
— Ако забременееш от краля, той трябва да е сигурен, че детето е негово и на никой друг.
— Не мога да му стана любовница — отвърнах шепнешком.
— Нямаш друг избор — поклати глава той.
— Не мога да го направя — казах високо. Стиснах здраво ръката на брат си, който стискаше моята в опит да ме накара да мълча и погледът ми се плъзна към другия край на масата, към орловия профил на чичо ми и към черните му очи, от които нищо не се изплъзваше.
— Простете, сър, но аз обичам кралицата. Тя е благородна жена и аз не желая да я предавам. Зарекох се пред Бога да бъда вярна на съпруга си — нима след всичко това бих могла да му изменя? Зная, че кралят е крал, но нима съм способна на това? Възможно ли е да го искате от мен? Сър, не мога да се реша на тази постъпка.
Той не ми отвърна. Стоеше толкова високо над мен, че дори не считаше за необходимо да ми отговаря.
— Какво да правя с такава чувствителна съвест? — въпросът му сякаш бе отправен към празното пространство над масата.
— Оставете това на мен — каза Ана кратко. — Ще обясня някои неща на Мери.
— Струвате ми се твърде млада, за да поемате задачата на наставник.
Тя отвърна на погледа му с обичайното си хладнокръвие.
— Възпитана съм в най-модерния кралски двор на света — отвърна тя. — И не съм си губила времето. Нищо не ми убягваше. Научих всичко, което можеше да се научи. Зная от какво имаме нужда и мога да науча Мери как трябва да се държи.
Той се поколеба за миг.
— По-добре да не бяхте задълбочавали твърде много знанията си за тайните на ухажването, мистрес Ана.
От нея лъхаше спокойствието на монахиня.
— Всичко с мяра, разбира се.
Почувствах как повдигам рамо, сякаш това беше несъзнателен опит да отпъдя Ана.
— Не виждам защо да слушам наставленията на Ана.
Сякаш бях станала невидима, въпреки че цялото това съвещание бе свикано заради мен. Ана бе привлякла вниманието на всички върху себе си.
— Е, възлагам ви задачата да наставлявате сестра си. Джордж, на нас също. Известно ви е какъв е кралят с жените, така че се старайте Мери да е пред погледа му възможно най-често.
Те кимнаха. Настъпи кратка мълчалива пауза.
— Ще говоря с бащата на Кери — отново прояви инициатива баща ми. — Уилям очаква такова нещо, не е някой глупак.
Чичо ми хвърли поглед към Ана и Джордж, които седяха от двете ми страни по-скоро като надзиратели, отколкото като близки.
— Помагайте на сестра си — нареди им той. — Осигурявайте й всичко необходимо, за да подмами краля. Каквито и хитрости да й трябват, каквито и умения или вещи да й липсват — не се колебайте да й ги доставите. Разчитаме вие двамата да й проправите път към кралското ложе. Не го забравяйте. Отплатата ще е подобаваща. А провалим ли се, ще останем с празни ръце. Помнете го.
Раздялата със съпруга ми се оказа неочаквано болезнена. Влязох в спалнята ни, докато прислужницата събираше вещите ми, за да ги пренесе в покоите на кралицата. Той седеше сред неразборията от струпани по леглото дрехи и обувки, нахвърляни по столовете пелерини и разпръснати навред из стаята кутии със скъпоценности; на момчешкото му лице беше изписано смущение и изненада.
— Виждам, че се издигате, мадам.
Той бе хубав млад мъж — един от онези, на които никоя жена не би устояла. Помислих си, че ако семействата ни не ни бяха омъжили така своеволно и не ни разделяха по същия начин, ние можехме и да си допаднем.
— Съжалявам — казах неловко. — Знаете, че трябва да правя това, което чичо и татко ми наредят.
— Зная това — отвърна той рязко. — Аз също трябва да правя това, което ми се нарежда.
За мое облекчение, на вратата се появи Ана, с пакостлива усмивка, която играеше на устните й.
— Е, добре дошъл, Уилям Кери. Добра среща! — сякаш срещата със зет й сред хаоса на моите неопаковани дрехи и сред отломките от някогашните му надежди за съпружески живот и син, я забавляваше.
— Ана Болейн! — той се наведе в небрежен поклон. — Правилно ли предполагам, че сте дошли, за да помогнете на своята сестра да си проправи път напред и нагоре?