Другата Болейн

Вечер чувствах истинско облекчение, когато си лягах до Ана. Дърпахме плътно завесите около себе си, така че да си шепнем сред сенките на мрака, без да ни е страх, че някой може да ни чуе — всичко това много ми напомняше на детските ни години във Франция. Понякога Джордж се измъкваше от покоите на краля и идваше при нас, качваше се на високото легло, закрепяше свещта на дървената табла на леглото, откъдето тя заплашваше да падне всеки момент, измъкваше карти, зарове и играеше с нас, докато момичетата в съседните стаи спяха най-спокойно, без да подозират, че в стаята ни се криеше мъж.

Те далеч не ме засипаха с обяснения относно предстоящата ми роля. Лицемерно чакаха да дойде момента, в който сама щях да отида при тях и да им кажа, че всичко това не е по силите ми.

Аз не обелих и дума, когато пренасяха дрехите ми от единия край на двореца до другия. Не казах нищо и когато целият кралски двор събра багажа си и се пренесе за пролетния сезон в любимия на краля замък, разположен в Кент — Елтъм. Не продумах и когато съпругът ми яздеше до мен по време на пътуването и учтиво разговаряхме за времето и за здравето на моя кон, който Джейн Паркър ми беше отстъпила за известно време, давайки по този начин своя принос за успеха на семейните амбиции. Но веднъж, когато бях с Джордж и Ана в градината на двореца Елтъм, аз казах на Джордж:

— Не мисля, че мога да направя подобно нещо.

— Какво не можеш да направиш? — попита той, не твърде отзивчиво. Бяха ни пратили да разхождаме кученцето на кралицата, което бе прекарало цял ден на лъка на седлото на път за двореца и имаше съвсем смачкан и болнав вид. — Хайде, Фло! — викна му той окуражително. — Търси, търси!

— Не мога да бъда с краля и със съпруга си едновременно. Не мога да се развличам с краля, когато знам, че съпругът ми гледа това.

— Защо пък не? — Ана хвърляше топката на Фло да я гони. Кучето гледаше след нея без особен интерес. — Махай се, глупаво същество! — възкликна Ана.

— Защото чувствам, че върша нещо нередно.

— Искаш да кажеш, че разбираш тези неща по-добре от собствената си майка? — попита Ана безучастно.

— Разбира се, че не!

— По-добре от собствения си баща? Даже и от чичо?

Поклатих отрицателно глава.

— Готвят те за блестящото бъдеще, което те очаква — каза Ана напълно сериозно. — Всяко момиче в Англия би дало живота си, за да бъде на твое място. Ти си на път да станеш фаворитка на английския крал, а си тръгнала да се разхождаш с този престорено свенлив вид из градината, потънала в размишления дали е редно да му се усмихваш? По този въпрос явно не можеш да измислиш нищо по-умно от Фло — тя опря върха на обувката си за езда в задните части на Фло, кученцето се размърда с нежелание и тръгна бавно нататък по пътечката да настигне топката. После седна на земята, нещастна и упорита също като мен.

— По-спокойно — каза предупредително Джордж. Той взе хладната ми ръка и я положи на сгъвката на лакътя си. — Всичко това не е толкова страшно, колкото ти се струва — каза той. — Уилям днес яздеше до теб в израз на съгласието си, а не с цел да събуди у теб чувство на вина. Той знае, че всичко трябва да стане така, както кралят пожелае. Всички го знаем. Уилям не е никак нещастен от това стечение на обстоятелствата. Той ще се ползва с привилегии, произтичащи от това, което вършиш. Ти изпълняваш дълга си към него, издигайки семейството му. Той ти е благодарен. Няма нищо нередно в това, което правиш.