Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— О, напротив, правил го е — възрази кралят решително. — Можете да бъдете уверена. Ако е истина това, че неведнъж е спирал погледа си върху вас, лейди Доброта, ще бъдете ли вярна на името си и добра с него?
— Ваше… — прехапах устната си, за да възпра думите „Ваше величество“, които бяха на устата ми. Аз се огледах за Ана; повече от всичко друго исках тя да е до мен, за да ми помогне със своето остроумие.
— Името ви е Доброта — напомни ми той.
Аз му се усмихнах, надзъртайки изпод позлатената си маска.
— Да, така е — изрекох. — Струва ми се, че би следвало да съм добра.
Музикантите свършиха танца и застинаха в очакване на нова кралска заповед.
— Свалете маските! — каза той и смъкна своята от лицето си. Когато видях краля на Англия, от устата ми се отрони нежна малка въздишка и аз се олюлях.
— Тя ще припадне! — извика Джордж като по знак. Отпуснах се в ръцете на краля, а Ана смъкна маската ми с бързината на змия, и със същата ловкост разпусна косите ми, които рукнаха като поток надолу по ръцете на краля.
Отворих очи — лицето му беше съвсем близо до моето. Усещах аромата на неговите коси, на неговия дъх, който пареше страните ми, и погледът ми се спря на устните му — беше достатъчно близо, за да ме целуне.
— Трябва да бъдете добра с мен — напомни ми той.
— Та вие сте самият крал… — изрекох невярващо.
— А вие обещахте да бъдете добра с него.
— Не предполагах, че това може да сте вие, ваше величество.
Той ме повдигна нежно и ме отнесе до прозореца. Отвори го сам и хладният ветрец нахлу в стаята. Разтърсих коси и ги оставих на течението, което ги повдигаше на малки вълнички.
— От страх ли припаднахте? — попита ме той приглушено.
Сведох поглед към ръцете си.
— От приятната изненада — прошепнах затрогващо, като истински невинно девойче по време на изповед.
Той се поклони, целуна ръцете ми, изправи се на крака и обяви:
— А сега всички на вечеря!
Погледнах към Ана. Тя сваляше маската си, като ме гледаше пресметливо, с онзи особен поглед, присъщ на семействата Болейн и Хауърд, който сякаш казваше: какво става наоколо и каква полза мога да имам от това? Сякаш зад златната маска имаше още една красива маска от кожа, и едва зад нея се беше спотаила истинската жена. Когато я погледнах, тя ме удостои с едва забележима, загадъчна усмивка.
Кралицата откликна на призива на краля и се изправи с весел вид, сякаш за нея е било удоволствие да наблюдава как мъжът й флиртува с моя милост; но когато той се обърна с гръб към мен, докато я извеждаше от стаята, сините й очи се заковаха продължително и настойчиво върху лицето ми — все едно се сбогуваше с близък човек.
— Надявам се скоро да се почувствате по-добре, мистрес Кери — каза тя с приветлив глас. — Може би е най-добре да се оттеглите в покоите си.
— Струва ми се, че й прилоша от глад — намеси се Джордж светкавично. — Ще позволите ли да се присъедини към нас на вечерята?
Ана пристъпи напред:
— Кралят я изплаши, когато свали маската си. Никой не предполагаше и за миг, че това може да сте вие, ваше величество!
Кралят се засмя от удоволствие и придворните се разсмяха след него. Единствено на кралицата не убягна ловкостта, с която ние тримата обърнахме така ситуацията, че аз щях все пак да присъствам на вечерята, независимо от нейното изрично желание. Тя разбра каква сила се крие у нас тримата. Аз не бях някаква безпомощна Беси Блаунт; аз бях Болейн, а семейство Болейн умееха да се подкрепят.
— Тогава елате да вечеряте с нас, Мери — каза тя. Думите й изказваха покана, но бяха лишени от топлота.
Всеки сядаше, където намери за добре, рицарите от „Шато Вер“ се бяха смесили с дамите и седяха около масата, без да следват строго определен ред. Както подобаваше на домакин, кардинал Уолси се бе разположил срещу краля и кралицата, на третото по важност място на масата, а останалите насядахме както ни беше угодно. Джордж ме настани до себе си, Ана покани съпруга ми на мястото до нея, като се стремеше да го забавлява; а кралят, седнал право срещу мен, ме гледаше неотклонно, докато аз упорито отбягвах погледа му. Отдясно на Ана беше Хенри Пърси, граф Нортъмбърланд, а от другата страна на Джордж бе Джейн Паркър, която ме гледаше, без да отклони погледа си, сякаш се опитваше да проумее каква ли е формулата, правеща една девойка привлекателна.
Аз ядох съвсем малко, въпреки че масата бе отрупана с пайове и сладкиши, месни деликатеси и дивеч. Взех си малко от салатата — любимото блюдо на кралицата — и пих вино, разредено с вода. Баща ми се присъедини към угощението и седна до майка ми, която припряно му зашепна нещо на ухо и видях как той ме заоглежда, като коняр, наел се да определи цената на младо жребче. Вдигнех ли очи, срещах тези на краля, а извърнех ли поглед настрани, още чувствах как погледът му пари лицето ми.